О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 18.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадасети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1271/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Л. П. А. от [населено място], област С. З. е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 63/2012 г. на Бургаския апелативен съд и приложила изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, А.” Е., [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският апелативен съд, с въззивно решение от 28. 04. 2012 г. по гр. д. № 63/2012 г. е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1698/2010 г., с което е осъдена Л. А. да заплати на [фирма] сумата 15000 евро със законната лихва от предявяване на иска до изплащането й, както и сумата 1924.50 лв. разноски по делото. Въззивният съд е потвърдил фактическите констатации на първоинстанционния съд, че А. е получила от дружеството паричен заем в размер на 97 867 евро, не е изпълнила поетото от нея задължение да върне сумата на части в определени срокове през 2010 г. и предявеният частичен иск за сумата 15 000 евро е основателен поради неизпълнение на договор за заем – чл. 79 във връзка с чл. 240 ЗЗД.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос и по процесуалноправенс въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че въззивният съд е възприел правна квалификация на предявения иск, различна от квалификацията, дадена от първоинстанционния съд по чл. 55 ЗЗД, без да изложи мотиви, което е в противоречие с ППВС № 1/1953 г. и Т Р № 1/4. 01. 2001 г. ОСГК на ВКС. Искането е несъстоятелно, тъй-като въззивното решение съдържа обстойно изложение относно правната същност и последици на фактическите отношения между страните, въз основа на което е определена и квалификацията на иска. Не е налице твърдяното противоречие с посочените актове на ВС и на ВКС.
Несъстоятелно е твърдението, че предмет на спора са различни по размер претенции, представляващи кумулативно обективно съединени искове по извлечение от сметка и въззивният съд в противоречие със задължителната съдебна практика не се е произнесъл по всеки иск поотделно. В изложението и петитума на исковата молба изрично е заявено, че се претендира само сумата 15 000 евро, като част от заема в размер на 97 865 евро, че договорът за заем е удостоверен в писмената декларация на Л. А. и осъдителното съдебно решение е основано именно на тези факти, установени от доказателствата по делото.
Немотивирано е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционият съд не е назначил особен представител на жалбоподателката – ответник по иска и неправилно апелативният съд е счел, че това не е довело до нарушаване на правото й на защита. Въпросите за материалната заканосъобразност, спазването на съдопроизводствените правила и обосноваността на въззивното решение се обсъждат в производството по чл. 293 ГПК при вече допусната касация, но не са предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28. 04. 2012 г. по гр. д. № 63/2012 г. на Бургаския апелативен съд по жалбата на Л. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: