3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 21.04.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджива
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1818/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от М. Т. М. срещу решение от 03.06.2010г. по гр.д.№ 11819/2009г. на Софийски ГС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминацията.
Жалбоподателят М. Т. М. поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът С. община не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил в решение от 17.07.2009г. по гр.д.№14344/2008г. на Софийски РС обжалваната част, е отхвърлил иск с правна квалификация чл.71, ал.1,т.2 ЗЗДиск. за осъждане на С. център за временно настаняване на сираци над 16г. “Св.София” за продължаване срока на договора за доставка на социални услуги[населено място]. С първоинстанционното решение е признато за установено, че по отношение на ищеца Директорът на С. център за временно настаняване на сираци “Св.София” е упражнил дискриминация по възрастов признак и в тази си част същото е влязло в сила като необжалвано. Съдът е приел, че не може да се постанови продължаване срока на настаняване на ищеца в дома, тъй като това противоречи на пар.1 от ДР на Правилник за приложение на Закона за социално подпомагане/ПП ЗСП/- настаняване за срок не повече от три месеца за една календарна година. Прието е също така, че следва да е налице и волеизявление на Директора на дома съобразно чл.40 от ПП ЗСП, което не може да бъде заместено от съда по реда на чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДиск. Отчетено е и обстоятелството, че дома се създава за настаняване на сираци на възраст от 16 до 25 годи, а ищецът е на 29г.- роден е на 28.08.1982г.
В изложението жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно за значението на установена с влязла в сила решение дискриминация по признак възраст по отношение основателността на искането да се преустанови нарушението и да се възстанови положението преди нарушението по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДиск, както и за точното тълкуване на понятието “възстановяване на положението, съществувало преди нарушението”. Представя решение от 02.07.2008г. по гр.д.№1514/2007г. на ВКС, в което е прието, че установената дискриминация налага да се преустанови дискриминационното третиране чрез изграждане на архитектурна среда, подходяща за хора с увреждания.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е дал отговор на поставените в изложението на жалбоподателя въпроси в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 13.05.2010г. по гр.д.№1207/2009г. на ІV-то г.о. на ВКС и решение от 14.06.2010г. по гр. д.№ 3493/2008г. ІІІ г.о. на ВКС, в които е прието, че е пряка дискриминация, основана на признак „възраст” по смисъла на чл. 4 ЗЗоД е налице, когато в определена категория физически лица се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите лица при извършването на вид услуги, но за да бъде уважен иск по чл. 71, ал.1, т.2 ЗЗДиск е необходимо дискриминирация орган или институция, чрез дейността на свои органи, да закрепва неравнопоставеността между хората на основание тяхната възраст, чрез поставяне на единствено изискване за възраст за ползуване на услуга и тогава може да бъде осъдена да преустанови за в бъдеще да не допуска такова нарушение. В случая както и съдът е приел е налице законова забрана в § 1 от ПП ЗСП като дете сирак да се третира пълнолетно лице, а центровете за временно настаняване са само комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. Именно законът, а не общината, е въвел ограничения за ползуване на социалната услуга за определен срок, който не е свързан с неравнопоставеността между хората на основание тяхната възраст. Според чл.19 ЗСП условията и редът за извършване на социални услуги се определят с правилника за прилагане на закона, а според този правилник – социалните услуги се предоставят в общността и специализирани институции- чл.36 ПП ЗСП, като се извършва социална оценка на потребностите на лицето от социални услуги, но при определени законови предпоставки, поради което не е налице неправомерно поведение от страна на ответната община, което да е нежелано, за да може съдът да постанови то да бъде прекратено, като на жалбоподателя бъде предоставена възможност да ползува социалната услуга.
Същественият въпрос за осъждане на осъществилия акт на дискриминация да възстанови положението преди нарушението е разрешен в съответствие със съществуващата утвърдена практика на съдилищата. В съответствие със същата, в обжалваното въззивно решение е прието, че след като към момента на предявяване на иска целената от ищеца правна промяна вече не може да настъпи, то не е налице основателност на иска по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Предвид изложеното, повдигнатият въпрос не е от значение за развитието на правото – не налага промяна на утвърдената съдебна практика, нито сочи за неразрешен аспект по приложението на правната норма, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в представените от жалбоподателя решения не е дадено противоречиво разрешение на поставените в изложението въпроси по идентични случай.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 03.06.2010г. по гр.д.№ 11819/2009г. на Софийски ГС, по жалба на М. Т. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: