О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София 20.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1901 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. Ц. чрез особения си представител адв.К. Д. срещу решение № 448 от 29.09.09г.по гр.дело № 636/10г.на Окръжен съд – Русе,с което е оставено в сила решение № 1047 от 11.06.10г.по гр.дело № 4744/09г.на Районен съд – Русе.С него са отхвърлени предявените от същата страна против ОД на МВР-Русе искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
В приложеното изложение се сочи бланкетно като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба О. дирекция на МВР-Русе счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.На първо място касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Формулираният от жалбоподателката въпрос в изложението е налице ли са предпоставките на чл.45 и чл.49 ЗЗД и доказала ли е претенциите си по делото.Посочването на предмета по делото не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на настоящия спор.В случай искът е отхвърлен,тъй като ищцата не е доказала наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на служители при ОД на МВР-Русе,за да се ангажира отговорността на ответника,както и причинната връзка между действията на служителя С. и претърпяните от ищцата имуществени и неимуществени вреди.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това осъществен ли е състава на чл.45 ЗЗД,съответно чл.49 ЗЗД от ответника, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Липсват и конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото по смисъла на даденото разяснение в т.4 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС при наличието на трайно установена практика по въпросите за непозволеното увреждане.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 448 от 29.09.10г.,постановено по гр.дело № 636/10г.на Окръжен съд – Русе по жалба на П. М. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.