О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр.София, 02.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4654 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.07.2008г. по гр.д. № 2539 / 2007г., с което Пловдивски окръжен съд, като е отменил частично решение от 12.07.2005г. по гр.д. №69702004г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил иск на В. К. В. ,Ангелина К. Р. , К. Н. Р. и Н. К. Р. с правно основание чл.108 ЗС. Като е оставил в сила решението в останалата му част е отхвърлил насрещен иск за собственост с правно основание чл.97 ГПК на Г. В.
Жалбоподателите В. К. В. ,Ангелина К. Р. , К. Н. Р. и Н. К. Р. поддържат, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от тях иск, е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешен е противоречиво от съдилищата и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Молят да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Жалбоподателката Г. В. К. моли също да бъде допуснато касационно обжалване на решението в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Същата в изложение към касационата си жалба поддържа, че с решението е разрешен съществен процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
По жалбата на В. К. В. ,Ангелина К. Р. , К. Н. Р. и Н. К. Р.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С решение от 08.07.2008г. по гр.д. №2539/2007г. Пловдивски окръжен съд като е отменил частично решение от 12.07.2005г. по гр.д. №69702004г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил иск на В. К. В. , А. К. Р. , К. Н. Р. и Н. К. Р. срещу Г. В. осъждане на последната да им предаде владението на УПИ ХІІ-29 в кв.6 по плана на с. Б.. Изложил е съображения за това, че този имот е от 1947г. в регулация и с решение на Председателя на ИК на СОТС от 14.03.1996г. е разрешено на В. В. на Г. В. , да построи къща в ХІІ- за имот 641 по плана от 1947г., което право е било и реализирано, като от имота по рег.план от 1978г. са образувани УПИ ХІІ и ХІІІ-29 в кв.6 и къщата попада в ХІІІ-29. При тези данни съдът е приел, че е налице пречка- ищците-жалбоподатели да си възстановяват собствеността върху същия по реда на ЗСПЗЗ с решение №77593/01.12.1998г. на ПК- Р. , тъй като правото на строеж на праводателят на Г. В. е реализирано върху общ парцел **** последвалото разделяне при делбата не променя характера на имота като такъв включен в чертите на населеното място и загубил земеделския си характер.становено и също така че Г. е получила правото на строеж върху празния парцел **** с влязло в сила решение по делбено дело №2118/1988г. Плов. РС.
Като е оставил в сила първоинстанционното решение съдът е отхвърлил насрещния иск на Г. за признаване че е собственик на УПИ ХІІ-29-с мотив че при делбата,тя е получила само право на строеж, не собственост върху терена-така е.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателите за да обусловят допустимост на обжалването са посочили, че съдът в нарушение на трайната практика на ВКС се е произнесъл по съществен правен въпрос, а именно относно упражняване на косвен съдебен контрол върху решенията на поземлените комисии. Посочват три решение – по гр.д. №578/2000г., по гр.д. №789/2000г. и 298/2002г., в които е прието,че решението на поземлената комисия е стабилен административен акт. Представят и решения на ВАС, поддържайки че в противоречие с даденото в тях разрешение е прието наличие на регулационния план, с оглед на който съдът е приел, че характерът на процесната земя не е земеделски.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно досежно възможността да бъдат зачетени реституционните последици на постановено от поземлена комисия решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи, като бъде направена преценка за характера на земята, при данни за включване на същата в чертите на регулационен план на населеното място. Съдът действително е постановил решението си в противоречие с практиката, посочваща като пречка за възстановяване собственост върху земеделски имот само случаите, когато същият е застроен, какъвто не е конкретния. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване по тази жалба на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
По жалбата на Г. В.
Тази жалбоподателка поддържа, че съдът в противоречие с практиката на ВКС е дал разрешение на съществен процесуален въпрос-съдът не се е произнесъл изцяло по предявения от нея насрещен иск, а именно по този за признаване за установено, че е носител на право на строеж в процесния имот, а съдът е отрекъл само правото й на собственост върху същия.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд действително в противоречие с трайната практика на ВКС не е дал отговор в решението си на въпроса за основателността на всички заявени в насрещния иск претенции, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението и по тази жалба на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че е налице посоченото в жалбите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 08.07.2008г. по гр.д. № 2539 / 2007г. на Пловдивски окръжен съд по жалби на В. К. В. ,Ангелина К. Р. , К. Н. Р. и Н. К. Р. и Г. В. К.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: