О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 17.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6039/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Г. И. от [населено място] е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 220/2012 г. на Великотърновския апелативен съд и приложил изложение за допустимост на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, В. Ц. от [населено място] счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският апелативен с въззивно решение от 10. 12. 2012 г. по гр. д. № 220/2012 г. е признал за установено по отношение на Г. И., че съществува вземане на В. Ц. по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 19. 01. 2011 г. по ч. гр. д. № 7/2011 г. на Районен съд Трявна въз основа на договор за заем за послужване от 13. 01. 2009 с нотариална заверка на подписите, което вземане е в размер на сумата 57 674,90 лв., представляваща неиздължен заем, ведно със законната лихва от 18. 11. 2011 г. до окончателното изплащане. С решението е осъден И. да заплати на Ц. сумата 15 043 лв. разноски по делото за двете инстанции. С решение от 28. 01. 2013 г. по същото дело, апелативният съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решението от 10. 12. 2012 г. досежно датата от която се дължи законна лихва, като е постановил че вместо датата 18. 11. 2011 г. следва да се чете датата 18. 01. 2011 г..
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че въззивният съд е нарушил принципите за равнопоставеност на страните в процеса по чл. 9 ГПК, неправилно тълкувал и приложил чл. 36 ГПК и случаят е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането е неоснователно.
Твърдението за несъобразяване на съда с цитираните разпоредби по същността си представлява довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обстоятелство може да се преценява в производство по разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване. Искането произтича от твърдяни от жалбоподателя фактически обстоятелства, за които няма данни по делото – адв. П., пълномощник на жалбоподателя И. му е заявил, че не желае да го представлява в деня преди съдебното заседание на 13. 11. 2012 г., И. ангажирал в последния момент втори пълномощник адв. Б., която не е имала технологично време да проучи делото и се запознае със заключението от 40 страници на графологическата експертиза. По делото не е постъпило оттегляне на пълномощното на адв. П. или негов отказ от пълномощието му по чл. 35 и чл. 36 ГПК и съдът не е имал формално основание да отложи делото за да може вторият пълномощник на И., адвокат Б. да се запознае с експертното заключение. Същевременно съдът й е предоставил възможност за съответната подготовка като предвидил двуседмичен срок за изготвяне на писмената защита. В съдебното заседание на 13. 11. 2012 г. адв. Б. е изпълнил възможните действия за защита, като е поискала назначаването на нова петчленна експертиза, което искане е било оставено без уважение от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 220/2012 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на Г. И. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: