О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр.София, 18.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1791 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.06.2009г. по гр.д. № 2525 / 2007г., с което Софийски градски е отхвърлил предявените от С. Д. П. искове срещу Б. К. В. с правно основание чл.152,вр. чл.26, ал.1 и 2, ЗЗД и чл.44 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. Д. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът е разрешил процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС като се е произнесъл по непредявен иск, а също така по материалноправен въпрос, по който има противоречиво произнасяне на съдилища и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 23.10.2003г. по гр.д. №11315/2005г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от С. Д. П. искове срещу Б. К. В. с правно основание чл.152, вр. чл.26, ал.1, ЗЗД и чл.44 ЗЗД, за прогласяване нищожност на пълномощно от 15.11.2005г., с което С. Д. е упълномощил Б. К. да продаде собствения му апартамент в гр. С. при условия и при цена каквато той самия определи, както и нищожност на сделката – продажба, извършена на 22.11.2005г. с нот.акт №140/2005г. на нотариус при Софийски РС, с който Б. К. е продал на С. С. същия апартамент за сумата 25 300 лева, като е записано в нотариалния акт, че същата е получена от пълномощника, като има представени по делото и разписки за извършеното плащане. Съдът е приел за установено, че пълномощното, с което е извършена сделката, не е нищожно, тъй като подписът на упълномощителя лично е заверен от нотариус на 15.11.2005г. и жалбоподателят С. Д. лично го е предал на пълномощника си. Същото е прието, че не е нищожно и поради противоречието му със закона с оглед разпоредбата на чл.152 ЗЗД, тъй като с него не е уговорен предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, с оглед установеното по делото обстоятелство, че С. Д. със запис на заповед от 01.11.2005г. се е задължил да плати на упълномощения от него Б. К. до 30.01.2006г. сума от 96 000лева. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.65, ал.2 ЗЗД, тъй като чрез даването на друго нещо вместо дължимото задължението на длъжника се погасява, ако кредиторът се е съгласил да го получи, както е в случая и да се приеме противното, би означавало неоснователно обогатяване на ищеца, което законът не допуска. Като е приел за установено, че упълномощителната сделка не е нищожна съдът е приел, че продажбата също не е нищожна като сключени при липса на съгласие. Не е налице нищожност на сделката и като симулативна, тъй като доколкото ищецът е поддържал, че ответника К не му е предал сумата от продажбата то това са взаимоотношения по мандатното правоотношение, а не сочат на основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД.
В изложението си, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че въпроcът за допустимостта на съдебното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е разгледал предявеният от него иск с правно основание чл.44, вр. чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради симулативност, а е разгледал такъв за нищожността й поради противоречието й със закона. Поддържа, че с делото е даден отговор и на материално правен въпрос от значение за спора, а именно относно предпоставките, при наличие на които една упълномощителна сделка може да бъде обявена за нищожна, като поддържа, че по същия има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение № 1* от 10.01.2001 г., по гр. д. № 405/2000 г., ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че овластяването на посочено от кредитора лице да продаде имот, ако не бъде изпълнено едно задължение, е нищожно, ако овластяването предхожда възникването на задължението, както и решение № 606 от 12.07.2000 г. по гр. д. № 23/2000 г., ІІ г. о. упълномощаването може да бъде обявено за нищожно, когато с него е дадена представителна власт за сключване на противна на закона сделка.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по иск с правно основание чл.44, вр. чл.26 ЗЗД, ал.1, вр. чл.152 ЗЗД за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради противоречието й със закона с оглед забраната, предвидена в разпоредбата на чл.152 ЗЗД, да се договаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото и непроизнасянето по предявен иск би обусловило извод за недопустимост на постановения съдебен акт. И в трайната си практика, намерила израз в т.10 на ТР№1/2001г. ВКС приема, че той осъществява служебен контрол за допустимостта на съдебното решение, но в случая въззивният съд е разгледал предявен иск и е постановил допустим съдебен акт, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и противоречиво произнасяне на съдилищата по поставения материално правен въпрос, т.е. не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От посочените решения на ВКС към изложението на жалбоподателя се установява по-скоро наличие на безпротиворечиво произнасяне по въпроса при какви предпоставки упълномощителната сделка би била нищожна. Именно в съответствие с приетото и в тези решения въззивният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.44, вр. чл.26 ЗЗД, ал.1, вр. чл.152 ЗЗД, тъй като в случая атакуваното овластяване не предхожда възникването на задължението, нито с него е дадена представителна власт за сключване на противна на закона сделка.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи да липсва практика на ВКС по този въпрос, нито сочи аргументи за необходимост от промяна на установената практика. В случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за неоснователност на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.44, вр. чл.26 ЗЗД, ал.1, вр. чл.152 ЗЗД влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК на решение от 02.06.2009г. по гр.д. № 2525 / 2007г. на Софийски градски съд по жалба на С. Д. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: