О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
гр.София, 28.09.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N151 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.06.2011г. по гр.д.№1801/2008г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят Д. П. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че със същото е даден отговор на процесуални и материаланоправен въпроси от значение за спора, които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът [фирма], в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззиното решение не следва да се допуска.
С Решение № 511 от 7.05.2008 г., постановено по гр.д.№ 1559/ 2005 г. на Върховния касационен съд, първо г.о., е отменено решение от 22.04.2005 г. по гр.д. № 4279/ 2004 г. на ГС София и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд с указания за произнасяне по направените от пълномощника на Д. П. доказателствени искания за изслушване на нови експертизи, вкл. с оглед установяване дали е налице промяна в здравословното му състояние в сравнение с констатираното в производството по гр.д.№ 538/ 1995 г. на Благоевградски окръжен съд и по гр.д.№ 475/ 1997 г. по описа на ВКС, с което е признат и професионалният характер на заболяването „белодробен емфизем“.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.200 КТ. Прието е за установено, че жалбоподателят-ищец в производството е работил при правоприемника на ответното предприятие в продължение на 16 години като „миньор“. В резултат на специфичните условия на труд под земята получил професионално заболяване: „хроничен бронхит- смесен вентилаторен синдром, неврит на двата слухови нерва и вибрационна болест- II стадий и силикозна болест- в начален стадий”. Установено е също така, че с решение по гр.д.№ 197/ 1991 г. на Окръжен съд- Благоевград му е присъдено обезщетение за заболяването му. Установено е също така, че след като с Експертно решение № 2706/ 18.11.1994 г. му била определена II група инвалидност за заболяванията: „хроничен бронхит, емфизема пулмонум ДН гр. І- ІІ, вибрационна болест IІ- III стадий, ангиоспастичен, полиневритен и слухов синдроми”, в резултат на влошаване на здравословното му състояние, с решение по гр.д.№538/1995г. на ОС Благоевград му е присъдено ново обезщетение и още едно последващо такова с решение по гр.д.№475/1997г. на ВКС.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е изслушал и приел две тройни съдебно- медицински експертизи. Съдът при анализ на същите и в съответствие с останалите доказателства по делото е приел, че за периода след 2002 г. не е налице влошаване на професионалното му белодробно заболяване и не може да бъде направен извод в противния смисъл само въз основа на даденото от един от експертите особено мнение по извършената тройна съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не се подкрепя от събраните в процеса доказателства. Заключенията на останалите изслушани по делото експерти- специалисти по белодробни професионални заболявания, са в смисъл, че не е налице влошаване на професионалното заболяване „хроничен бронхит”,
Съдът при тези данни е приел, че не на налице установените в чл.200, ал.1 КТ елементи от приложимия фактически състав, не са налице предпоставки за ангажиране безвиновната отговорност на ответника- като правоприемник на работодателя на ищеца, за възстановяването на породени от настъпването на риска влошаване на професионално заболяване неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ има социално предназначение- пострадалият работник да получи по- пълно възстановяване на претърпени във връзка с трудова злополука или получено професионално заболяване вреди, включая влошаването на последното, каквото в случая не се установява по безспорен и категоричен начин по делото.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на процесуалноправни въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото включително и особеното мнение на някой от експертите и за задълженията на съда да се съобрази със задолжителните указания на съда в отменителното решение, както и по материалноправния въпрос за критериите, които следва да се имат предвид от съда при преценка за наличието на “ексцес на професионално заболяване”. Представя решение от 27.05.2010г. по гр.д.№5264/2008г. ІІІ г.о./чл.290 ГПК/, решение от 16.04.2010г. по гр.д.№12/2009г. ІІІ г.о. и решения на състави на ВКС неотносими към поставените за разглеждане въпроси. Поддържа, че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените за разглеждане процесуални въпроси, тъй като има трайна практика на ВКС., В практиката, изразена и в решения постановени по реда на чл.290 ГПК – решение от 03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, решение от 11.01.2012 год. по гр.д. № 327/2011 год. на ВКС, ІІ-то г.о., решение по гр.д. № 950/2009 год. на ВКС, ІV г.о., е прието, че при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на правилото на чл. 235, ал.2 ГПК и има характер на процесуално нарушение. Процесуално нарушение, съставлява и непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда. Допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай ще има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи няма да е в съответствие със всички събрани по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи. Именно при спазване на същата съдът е направил своите изводи за неоснователност на предявения иск.
Прието е също така, включително и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 01.11.2011г. по гр.д.№1451/2010г. на Іг.о. на ВКС, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане и въззивният съд в правораздвателната си дейност е обвързан от тях като следва да съобрази предвидените отклонения от правилата за разглеждане на делото във въззивната инстанция, отнасящи се до тази фаза на процеса. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. По-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Новият състав на въззивната инстанция не би могъл наново да се произнася по въпросите, по които се е произнесъл вече касационният съд, тъй като тази възможност е вече преклудирана. Именно в съответствие с дадените му указания съдът в настоящия случай е приел ново заключение на съдебно-медицинска експертиза и е обусловил своите изводи, както е анализирал заключението в съответствие със събраните по делото доказателства.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по материалноправния въпрос за предпоставките установяващи наличието на “ексцес на професионално заболяване”, по който също има установена трайна практика на ВКС. Същата е намерила израз и в решение от 27.05.2010г. по гр.д.№5264/2008г. на ІІІ го. на ВКС. Прието е че в чл.56 на Кодекса за социално осигурявана в сила от 1.01.2000 г. е дадено легално определение на понятието професионална болест, както и че към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици – т. н. „ексцес“. Посочено е, че за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред и той е регламентиран в чл.61-63 КСО, Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионални болести и Наредба за отчитане на работоспособността от 2001г., както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005г. и Наредба за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионални болести от 2008г. Изложени са съображения, че признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Усложнения, резултат от призната професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест, като признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. Именно като е съобразил тази практика съдът е приел, че не е налице усложняване на професионалното заболяване на жалбоподателя и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.200 КТ.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 20.06.2011г. по гр.д.№1801/2008г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: