О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 317/2012 година.
Производство по чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Д. П. като майка на малолетното дете Д. П., със съдебен адрес в [населено място], представлявана от адвокат К. Б. и адвокат Г.
Ч. срещу определение на Окръжен съд – Стара Загора по ч. гр. д. № 90/2012 г.. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на предпоставките за допустимост на частната жалба.
Ответникът по жалбата Г. З. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд приема следното:
Старозагорският районен съд, с определение от 20. 12. 2011 г. по гр. д. № 4160/2011 г., на основание чл. 248 ГПК, е допълнил свое предходно определение от 15. 11. 2011 г. за прекратяване на делото, като е постановил диспозитив в частта за разноските и отхвърлил молбата на Д. П. за присъждане на сумата 1200 лв., направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение. Старозагорският окръжен съд с определение от 08. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 90/2012 г. е осъдил Г. З. да заплати на Д. П. 300 лв. разноски по делото за адвокат. Предмет на касационната жалба на П. е определението на въззивния съд, с което не е уважено искането й за претендирата сума на разноски 1200 лв..
Изложението на жалбоподателката за допускане на касация на определението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдържа теоретични въпроси, които могат да бъдат поставени при всяко произнасяне от съд на основание чл.78, ал. 5 ГПК. Допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, обаче, е предпоставено от конкретното произнасяне на въззивния съд, чийто акт се обжалва. В случая, Старозагорският окръжен съд е констатирал, че Д. П. е направила разноски в размер на 1200 лв., взел е предвид направеното възражение на З. за намаляване на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и като е приложил тази разпоредба е присъдил на молителката П. разноски в размер на 300 лв. Налице е точно прилагане на закона и произнасянето по този въпрос не е свързано с развитие на правото. Доводите на жалбоподателката, че предвидената в чл. 78, ал. 5 ГПК преценка за действителната правна и фактическа сложност на делото следва да отговаря на изискванията за справедливост и обоснованост по чл. 36 от Закона за адвокатурата и да отчита обстоятелството, че предметът на делото е от международноправен характер се отнасят до обосноваността на определението на въззивния съд, до правилното формиране на извода му за размера на дължимите разноски, но по тези въпроси касационният съд не се занимава в производството по допускане на касационно обжалване. Поставените от жалбоподателката въпроси дали националното право предвижда максимален размер на адвокатско възнаграждение и дали следва да се присъжда данък добавена стойност, са извън предмета на спора и произнасянето на въззивния съд и не следва да бъдат обсъждани.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 08. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 90/2012 г. на Старозагорския окръжен съд В ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ по жалбата на Д. М. П., със съдебен адрес [населено място], адвокат К. Б. и адвокат Г. Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: