О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София 16.01.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4948 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ГД”И. ”гр.София чрез процесуален представител Д. В. срещу решение № 242 от 23.04.13г.по в.гр.дело № 206/13г.на Плевенския окръжен съд,с което частично е потвърдено решение от 10.10.12г.по гр.дело № 3366/12г.на Плевенския районен съд в частта,с която е уважен иска на И. Г. Г. с правно основание чл.211 ал.5 ЗМВР за заплащане на извънреден труд,представляващ сбора от незаплатени часове от 24-часови дежурства.Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Решението е обжалвано и от И. Г. в отхвърлителните му части.Счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
По жалбата на ГД”И. ” [населено място]:
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на жалбата до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Поставеният въпрос се отнася до спорните между страните по делото 4 часа,извън 20 часовата постова служба,в рамките на даваните 24-часови дежурства,съставляват ли и следва да се отчитат като част от работното време,за което се дължи и съответното възнаграждение.Към изложението на касатора ГДИН не са приложени посочените в него съдебни решения,с които обосновава твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика.Независимо от това, съдът в настоящия състав извърши служебна проверка,при която констатира,че същите са цитирани недобросъвестно като противоречива практика.В тях е прието,че 4-те часа,определени за почивка в рамките на 24-часовото дежурство,съставляват част от работното време на ищеца,в рамките на което той изпълнява,макар и в ограничен обем,трудови задължения.Доколкото то надхвърля отчитаното като 20-часово дежурство работно време,то съставлява извънреден труд .В този смисъл решение от 22.04.13г.по гр.дело № 205/13г.на ОС-Плевен;решение № 253/25.04.13г.по гр.дело № 285/13г.на ОС-Плевен; решение № 4 от 9.01.13г.по гр.дело № 984/12г.на ОС-Плевен; решение № 290 от 16.05.13г.по гр.дело № 423/13г.на ОС-Плевен; решение № 289 от 16.05.13г.по гр.дело № 303/13г.на ОС-Плевен.Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи по поставения въпрос с посочените решения.
Липсва обосноваване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при наличието на безпротиворечива съдебна практика по поставения въпрос.
По жалбата на И. Г.:
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос:”подлежи ли на касационно обжалване като неправилно въззивно решение поради това,че при аналогично поставени за разрешаване спорове същият съдебен състав на въззивната инстанция е възлагал или не във въззивното производство експертиза за проверка на първоинстанционното решение,мотивирано с приетата в първоинстанционното дело заключение,неоспорено от страните по делото” не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.Пред въззивната инстанция не е направено искане за назначаване на нова експертиза,поради което този въпрос не е разглеждан от въззивния съд и съответно не е съществен за изхода на спора по смисъла на ТР № 1 /09г.на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 242 от 23.04.13г., постановено по гр.дело № 206/13г.на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.