О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр.София, 16.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 104 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от27.10.2009г. по гр.д. № 721 / 2009г. на Плевенски ОС, с което са отхвърлени предявените от Б. П. А. искове срещу “О. банка”А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.
Жалбоподателят – Б. П. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е отхвърлил предявените от Б. П. А. искове срещу “О. банка”А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор със Заповед №376/25.11.2008г. на основание чл.71, ал.1 КТ е законосъобразно. Приел е за установено, че с договор от 06.11.2006г. е сключен трудов договор със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, за длъжност “касиер”. С допълнително споразумение от 25.06.2008г. на основание чл.119 и чл.70, ал.1 КТ трудовото правоотношение е изменено, считано от 01.07.2008г. и жалбоподателката е преназначена на длъжност “специалист бек офис”, със срок на изпитване от 01.07.2009г. Съдът е установил, че двете длъжности са с различни изисквания за квалификация и специфичност на трудовите функции и при тези данни съдът е приел, че включването на клауза за срок на изпитване за новата длъжност не е в противоречие с разпоредбата на чл.70, ал.1 КТ и тази уговорка не е недействителна, при което с изтичането на срока трудовото правоотношение законосъобразно е прекратено.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на процесуални въпроси относно необходимостта да обсъди всички доказателства по делото и да изложи собствени мотиви по спора в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да излага сериозни аргументи в подкрепа на твърдението си, само като се позовава на т.1 от П№7/65г. на ОСГК на ВС и т.12 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът е дал отговор на процесуален въпрос от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС, а именно относно необходимостта да направи преценка на релевантинтните за спора факти, е неоснователно. Съдът именно в съответствие с т.12 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС съдът не е извършил превратно интерпретиране на данните по делото поради несъобразяване с посочените неюридически правила, обезпечаващи съответствието на фактическите изводи на съда с действителното извънпроцесуално положение по спора. Гаранцията за това е съобразяване на процесуалните норми, които вменяват на съда да осъществява преценката си на релевантните за спора факти, като изхожда от логическите, опитните и научните правила, обезпечаващи истинността на неговите констатации, с което се реализира защитната им функция. В този контекст грешките при формиране на вътрешното убеждение на съда като мисловно логическа дейност не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК на решение от 27.10.2009г. по гр.д. № 721 / 2009г. на Плевенски ОС, по жалба на Б. П. А. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: