3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
гр.София, 13.10.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 749/ 2010г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.11.2009г. по гр.д.№ 574/ 2009г., с което П. ОС, е уважил предявения от Р. Б. иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу “С. и.” АД-П. за сумата 9000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Жалбоподателят – “С. и.” АД поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за делото и по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Р. Б. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 09.06.2009г. по гр.д.№574/2009г. на П. РС частично, е осъдил “С. и.” АД-П. да заплати на Р. Б. сумата 9000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД. Съдът е приел за установено, че ответникът е работил в СМК”Л.”, чийто правоприемник е жалбоподателя и на 12.08.1983г. е претърпял трудова злополука, като му е определена трета група инвалидност, тъй като при изгаряне е засегнато зрението на лявото око. Трудовото правоотношение е прекратено на 04.08.2004г., като с решение на Т. от 04.07.2004г. му е призната 96,24 % неработоспособност. При преглед на 27.01.2009г. е констатирана практически пълна слепота. Именно отчитайки настъпилото усложнение съдът е присъдил обезщетеното за неимуществени вреди от непозволено увреждане-ексцес.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК жалбоподателят- работодател поддържа, че с обжалваното решение са разрешени правни въпроси от значение за изхода по спора: процесално правен въпрос касаещ допустимостта на съдебния акт, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, и материално правния относно предпоставките, при които може да се носи отговорност за ексцес от последващ работодател, при който не е настъпила самата трудово злополука, правоприемник на този, при който е настъпила същата. Представя ТР№45//19.01990г. по гр.д.№33/1989г. на ОСГК в което е прието, че при ексцес, за трудова злополука, настъпила при действието на отменения КТ от 1951г., следва да се прилагат правилата на ЗЗД, решение от 11.03.2009г. по гр.д.№5809/2007г. на ВКС, в което е застъпено същото разбиране и решение от 09.10.2009г. по гр.д.№2546/2008г. на ВКС, в което е прието че при липса на трудово правоотношение не може да се търси отговорност по реда на чл.200 КТ за вреди от трудова злополука.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд в конкретния случай, изхождайки от обстоятелствата, посочени в исковата молба, е определил точно правното основание на иска, а именно – чл.49 ЗЗД, съобразявайки и практиката на ВКС, намерила израз в посоченото от жалбоподателя ТР№45//19.01990г. по гр.д.№33/1989г. на ОСГК. Съдът не е постановил решението си по непредявен иск, в който случай би бил недопустим съдебния му акт, а се е произнесъл по заявените факти, като ги е подвел под точната правна норма. Ето защо по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно основание при приложение разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
По материално правния въпрос относно предпоставките, при които може да се носи отговорност за ексцес от последващ последващ работодател, при който не е настъпила самата трудово злополука, правоприемник на този, при който е настъпила същата, също не са налице основания за допускане на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Жалбоподателят не посочва в противоречие на коя практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009 на ОСГК и ТК противоречива практика, свързана с приложението на чл.49 ЗЗД, е постановено въззивното решение, за да се налага с допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формираното вътрешно убеждение на съда за това, че жалбоподателят е правоприемник на работодателя, при който работникът е претърпял злополука, е свързано с преценка на доказателствата във всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи. А щом има влошаване на заболяването, констатирано от надлежните органи, работодателят дължи обезщетение на всички вреди, които са в причинна връзка с увреждането, в който смисъл е и практиката на ВКС, намерила израз и в ПП на ВС №4/1975г., а това следва и от разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, която е ясна и не се налага нейното тълкуване за точното и приложение
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 30.11.2009г. по гр.д.№ 574/ 2009г. на П. ОС по жалба на “С. и.” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: