2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 338/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. А. Х. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 1052/2011 г. на Окръжен съд – Перник и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът О. дирекция на МВР – П. счита касационната жалба за недопустима по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пернишкият окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 03. 01. 2012 г. е потвърдил решението на Пернишкия районен съ по гр. д. № 2794/2011 г. С това решение са отхвърлени исковете на Х. срещу ОД на МВР – П. за отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед от 17. 03. 2011 г. и възстановяване на предишната й работа – системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собственици”, сектор П. полиция. Въззивният съд е приел, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, като не е събирала и отчитала дължимите такси при регистрация или промяна на регистрация на МПС, като между предоставените услуги и отчетените суми от ищцата, се явява неотчетена сума за 171 лв. само за четири дни от месец януари 2011 г. Окръжният съд е преценил, че нарушението представлява злоупотреба с доверието на работодателя и е умишлено, тъй-като жалбоподателката е служителка с дългогодишен опит и извършване на услуги без събиране на такса за кратко време изключва проява на небрежност.
Приложеното от жалбоподателката изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК не отговаря на изискванията на закона. То съдържа подробни съображения за смисъла и съдържанието на понятието „материалноправен и процесуалноправен въпрос”, но не съдържа конкретни обосновани доводи, че въззивният съд се е произнесъл по определен правен върос в противоречие на съдебната практика и в несъответствие с точното прилагане на закона. В края на изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК е посочено, че обжалваното решение противоречи на две решения на състави на ВКС, постановени през 2007 г. и решение, постановено през 1995 г., които не са представени към досието. Съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, основание за допускане на касация е противоречие с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в сила от 1 март 2008 г., т. е. посочените решения не са от тази категория. В т. 1 от същото тълкувателно решение е предвидено, че касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалваното решение. Изложението на жалбоподателката Х. не съдържа конкретна формулировка на правен въпрос, имащ определящо значение за изхода на делото. Оспорва се правилността на самото въззивно решение, но такава преценка може да се направи по реда на чл. 293 ГПК при разглеждане на жалбата по същество, при вече допусната касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03. 01. 2012 г. по гр. д. № 1052/2011 г. на Пернишкия окръжен съд по жалбата на Д. Х. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: