2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София, 29.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 615/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. А. К. и Р. Ш. К., двамата от [населено място], са подали касационна жалба против решение на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 307/2011 г. и допълнение към жалбата, съдържащо изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото Н. К. П. от [населено място], моли да се остави без уважение жалбата и искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Старозагорският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 12.12. 2011 г., е потвърдил решението от 01. 03. 2011 г. по гр. д. № 1858/2010 г. на Казанлъшкия районен съд. С това решение е признато за установено, че М. К. и Р. К. дължат на Н. П. суми в размер на 15250 лв. главница и 32982 лв. мораторна лихва по заповед за изпълнение на парично задължение от 15. 05. 2010 г. по ч. гр. д. № 1306/2010 г. на Районен съд Казанлък, на основание договор за заем, сключен с нот. акт № 8/2006 г. на нотариус П. К.. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът, предявен от М. и Р. К. против Н. П. за сумата 11485.54 лв..
Жалбоподателите твърдят, че въззивното решение е недопустимо, тъй-като съдът се е произнесъл по непредявен иск и при този порок на решението е налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Доводът е несъстоятелен, тъй-като не е налице произнасяне извън петитума на исковата претенция на П.. Подадената от него искова молба вх. № 7464/09.07.2010 г. изрично посочва, че за паричните задължения на ответниците към него е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1306/2010 г. на Казанлъшкия районен съд, но поради спиране на изпълнителното производство в резултат на възражение от длъжниците, П. иска да бъде съдебно установено паричното им задължение. При това положение, първоинстанционният съд е процедирал правилно, като се е произнесъл по установителния иск за признаване на паричното задължение на ответниците, сега жалбоподатели, и в техен интерес е уточнил, че те дължат по-малка сума за главница, т. е. сумата 15250 лв. от тази, която е посочена в заповедта за изпълнение – сумата 17250 лв.
Необосновано е искането за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателите твърдят, че такова произнасяне представлява преценката на съда за неистинност на представения по делото касов ордер, удостоверяващ плащане от ответниците на ищеца на сумата 62 000 лв..Фактически, доводите на жалбоподателите касаят доказателствените изводи на съда, но това не е основание за допускане на касация, а може да бъде обсъждано относно правилността на решението, при вече допусната касация. Доводите са и несъстоятелни, тъй-като се твърди, че неистинността на документа не е била претендирана и не е доказана. Още с исковата молба е посочено, че документът е подправен и това е безспорно установено от заключението на графологическата експертиза, приета в първоинстанционното производство по делото, което не е оспорено от страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 12. 2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. на Старозагорския окръжен съд по жалбата на М. К. и Р. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: