О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 31.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девтнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1387/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. Д. П. от [населено място] е подал касационна жалба против решение на Разградския окръжен съд по гр. д. № 122/2012 г., с приложени към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на Върховния съд.
Ответницата И. И. Д. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Разградският окръжен съд, с въззивно решение от 17. 07. 2012 г. по гр. д. № 122/2012 г. е потвърдил решението, постановено от Районен съд Исперих по гр. д. № 70/2011 г.. С това решение е отхвърлен като неоснователен искът на К. П., предявен на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване неистинност на протокол от 14. 09. 1976 г. по гр. д. № 187/1976 г.. Въззивният съд се е позовал на доказателствата по делото – заключения на две съдебно-графически експертизи, установяващи автентичност на положените подписи на триматата съделители – И. Н., К. П. и И. П., и на съдията Н. П. одобрила спогодбата на същите лица за доброволна делба на общия им имот в [населено място]. Въззивният съд е извършил и служебна проверка по описната книга на Исперихския районен съд за 1976 г., при която е установено образуването на гр. д. № 187/1976 г. на 14. 09. 1976 г. с предмет – доброволна делба между посочените трима съделители. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че липсата на подпис на съдебния секретар на протокола от 14. 09. 1976 г., не касае валидността на волеязявленията на правоимащите лица – съсобствениците и съделители на имота, и на съдията, одобрил договора за доброволна делба.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на други съдебни състави, които въпроси са от значине за точното прилагане на закона и развитието на правото. Фактически жалбоподателят изтъква един правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно, че липсата на подпис на съдебния секретар не води до неистинност на протокола, удостоверяващ доброволната делба.
Искането е неоснователно. Представените от жалбоподателя решения на състави на ВС по граждански дела от 1960, 1961 и 1983 г. имат предвид липса на подпис на съдията – председател на проведено съдебното заседание, какъвто не е настоящият случай. Правната същност на удостовереното в протокола от 14. 09. 1976 г. е съдебна спогодба и нейното действие е обусловено от наличието на две предпоставки – договор за спогодба между страните, сключен пред съда и държавен охранителен акт – одобрение от съдията. Наличието на тези волеизявления завършва фактическия състав на съдебната спогодба, от който настъпват правните последици – материалноправни промени, произтичащи от гражданския договор между страните и държавноправни последици, изразяващи се в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Тези правни последици не са обусловени от наличието или липса на подпис на съдебния секретар, изготвил писмения текст на протокола, чиито функции са технически, както е посочил съдът. По тези съображения няма основание да се счита, че въпросът за липса на подпис на съдебния секретар върху протокола за съдебна спогодба е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17- 07. 2012 г. по гр. д. № 122/2012 г. на Разградския окръжен съд по жалбата на К. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: