О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
гр.София, 17.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3420 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.01.2013г. по гр.д.№ 7669 / 2012г., с което ГС София е отхвърлил искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, чл.26, ал.1, пр.2, чл.26, ал.2, пр.2, чл.29, ал.1 ЗЗД, чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.33 ЗЗД, иск по чл.472, във вр. с чл.474 и чл.475 ГПК/отм/ и иск по чл.108 ЗС.
Жалбоподателите – С. Д. П. и Г. С. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл прани въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове от първоначалния ищец С. Е., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, чл.26, ал.1, пр.2, чл.26, ал.2, пр.2, чл.29, ал.1 ЗЗД, чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.33 ЗЗД, иск по чл.472 във вр. с чл.474 и чл.475 от ГПК/отм/ и иск по чл.108 от ЗС за прогласяване на нищожна на сделка замяна, извършена с нот.акт №г. на г. пред нотариус с район на действие [населено място], с която С. Е. е прехвърлил 5/6 идеални части от собствен апартамент в [населено място] срещу получен лек автомобил на стойност 6000 лева и сумата 15 000 лева / при данъчна оценка 19 951,58/ лева, като противоречащ на закона, заобикалящ закона, липса на съгласие, липса на форма поради нищожност на нотариалното удостоверяване и да се унищожи тъй като не е разбирал значението на действието и не е могъл да ръководи постъпките си, поради измама и крайна нужда.
Установено е по делото,, че първоначалният ищец С. Е. е законен наследник на Г. и С. С. и с нот. акт № г. С. Е. е заменил собствените си 5/6 ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот за телевизор „С.“, собственост на М. Ш., като за уравнение на дяловете последният му е доплатил 15 000 лв. От удостоверение за наследници № 1980/16.02.2007г. се установява, че след смъртта си С. Е. е оставил като законен наследник син на негова починала сестра- С. П., а конституирания като друг съищец Г. М. черпи права от саморъчно завещание от 21.05.2006г., оставено му от С. Е..
В хода на процеса е приета декларация, изходяща от С. Е., в която е заявил, че е прехвърлил доброволно и в пълно съзнание на М. Ш. и съпругата му Н. Ш. собствените си 5/6идеални части от апартамента. Същата е с дата 15.12.2004г. и е нотариално заверена. С оглед приетото заключение на съдибно-графологична експертиза съдът е счел, че последната е автентична, тъй като подписът за „декларатор“ е положен от С. Е., както и че ръкописният текст е написан от него.
При така установените данни съдът е счел за неоснователни предявените искове. Прието е, че сделката за замяна не е сключена в противоречие на закона. Спазени са изискванията за форма и съдържание, не е нарушена императивна норма на закона, нито с нея се цели да се постигне забранен от правната норма правен резултат. Прието е също така, че не се установява прехвърлителят да не имал воля да сключи процесния договор за замяна, при преценка на събраните по делото свидетелски показания и съдържанието на изготвената от самия него декларация.
Съдът при аналаз на всички доказателства е приел, че договорът не е сключен при грешка, измама, крайна нужда, както и от лице което не може да разбира действията си и да ръководи постъпиките си. Посочено е, че в тежест на ищците, като наследници на първоначалния ищец, е да установят наличието на всички предпоставки от фактическите състави на предендираните от тях нищожности и унищожаемости на договора.
Прието е също така, че не е налице нищожност на договор поради липса на форма, тъй като не е нищожно нотариалното удостоверяване. По делото не е установено нотариалния акт да не е бил прочетен на страните и искът с правно основание чл.472, във вр. с чл.474 и чл.475 ГПК/отм./ е отхвърлен.
Съдът, като е счел, че прехвърлителната сделка е валидна, е отхвърлил като неоснователен и предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
В изложението жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимост на касационното обжалване посочва, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делот и дали когато страната по сделката не е могла да разбира и ръководи действията си това съставлява основание за унищожаване на същата. П., че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за валидността на сделка, сключена от лице, което не може да разбира действията си и да ръководи постъпките си, както и по процесуалния такъв за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Във въззивното решение не е даден отговор на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановеното по резда на чл.290 ГПК решение от 12.01.2011г по гр.д.№14/2010г., ІІІг.о. на ВКС, се приема, че основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си, като преценката е предоставена на съда, който е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други.
При постановяване на решението си въззивният съд именно при съобразяване с посочената практика на ВКС и извършвайки преценка на всички обстоятелства, които са от значение при формиране волята на страта да осъществи дадена сделка, е отхвърлил предявените искове, поради което не е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2013г. по гр.д.№ 7669 / 2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: