2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 04.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1457/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 11074/2008 г. е отхвърлил предявения от Г. Х. против А. С. иск по чл. 55 ЗЗД за сумата 1200 лв. и съдил Х. да заплати на С. разноски в размер на 450 лв.. Решението е потвърдено от Софийският градски съд с въззивно решение от 29. 4. 2010 г. по гр. д. № 1350/2010 г., с което са присъдени разноски в полза на С. за въззивното производство за сумата 450 лв.
Г. А. Х. от [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение, приложил изложение на основания за допускане на касация и решение на състав на ВКС от 1999 г..
Ответницата А. Д. С. от [населено място] оспорва допустимостта на касационната жалба, като счита, че няма основание за допускане на касация и претендира за разноски в производството пред касационния съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Предмет на делото е претенцията на Х. срещу С. за сумата 1200 лв., стойността на 800 германски марки, които той й заплатил в края на 2003 год., на основание устния им договор за осигуряване от страна на С. на работна виза на Х. за Х.. Поради неизпълнение на задължението от ответницата се претендира връщане на сумата. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като недоказан и този извод е възприет от въззивния съд за да потвърди отхвърлителното решение. Градският съд е потвърдил определеното от първоинстанционния съд основание на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – задължение за връщане на полученото на отпаднало основание, което е съобразено изцяло с твърденията на ищеца. Въззивният съд е констатирал, че не са налице допуснати от районния съд процесуални нарушения относно събирането и преценката на доказателствата, тъй-като ищецът е представил само едно писмено доказателство – препис от квитанция № 68, но не е представил оригинала на документа, при направеното искане от страна на ответницата и разпореждане на съда, което е дало основание за изключване на документа от доказателствения материал по делото.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с твърдението, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо, постановено по спор между същите страни, който е приключил с влязло в сила решение. Позовава се на решения на други съдилища за прекратяване на исковото производство като недопустимо.
Искането е необосновано.
Жалбоподателят се позовава на влязло в сила решение на Софийския градски съд, постановено на 26. 6. 2008 г. по гр. д. № 83/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Х. /съпруга на жалбоподателя/ против [фирма], [населено място], иск за сумата 800 лв. Очевидно е различието на страните по това дело със страните по настоящото дело – ищец Г. Х. и ответник А. С.. Не е налице твърдяната идентичност на делата по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, което изключва приложението на чл. 299 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение и задължение на съда за служебно прекратяване на повторно заведеното дело.
Не се сочат и не са налице други основания за допускане на касация поради което следва да се остави без уважение искането на Г. Х. за допускане на касационно обжалване.
Следва да бъде уважено направеното от ответницата С. искане за присъждане на разноски пред касационния съд в размер на сумата 450 лв., съгласно удостовереното в представения договор за правна защита.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29. 4. 2010 г. по гр. д. № 1350/2010 г. на Софийския градски съд по жалбата на Г. Х..
ОСЪЖДА Г. А. Х. да заплати на А. Д. С. сумата 450 /четиристотин и петдесет/лева разноски по делото пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: