О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр.София, 09.05.2013г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. N113 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.11.2012г. по гр.д.№893/2012г. с което ОС Русе е уважил иск с правно основание чл.357 КТ.
Жалбоподателят – Б. [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въприси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът- Ц. В. В., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил наложеното наказание на Ц. В. “забележка” със Заповед №3 от 06.01.2012г. на Директора на “Поделение за товарни превози” Г. О..
Установено е по делото, че ответникът по жалба е на длъжност «техник, меаник, ревизор вагони» и на 13.12.2011г. същият е проверявал вагоните отдясно по посока на движението, а е наказан за това, че не е констатирал течове на смазка от буксите и от двете страни на колосите, което е недопустимо, при положение, че е следвало да извърши проверка само от «дясно по посока на движението» и от другата страна на вагона проверка е извършвал друг работник. Съдът е счел, че не е установено кои нарушения са извършени от ответника по жалба, а и от представените доказателства не може да се установи стара или нова е била констатирана по-късно пукнатината на лагер, както и доказателства, че впоследствие същият е бил подменен. При тези данни съдът е приел, че наложеното наказание е незаконосъобразно и го е отменил.
Като е обжалвал решението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да съобрази правилата на формалната логика. Представя решение от 17.11.1971г. по гр.д.№73/1971г. ОСГК на ВС, в което е прието, че необсъждане на представени и приети от съда доказателства е съществено процесуално нарушение, позовава се на ППВС№7/1965г.- т.4, в което е прието, че нобсъждането на всички доказателства и доводите на страните е същаствено процесуално нарушение, решение от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г., І г.о. на ВКС в същия смисъл, както и на ТР№2/2004г. ОСГК ТК на ВКС, касаещо правомощията на касационноия съд.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по а чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и с оглед на направения анализ на същите е достигнал до извод за основателност на предявения иск. В практиката на ВКС, включително и в представените от жалбоподателката решения и постановления, се приема, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Посочва се също така, че трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, а в случая въззивният съд е направил всичко това. Приема се също така, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 КТ и определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя, които в случая са преценени. При съобразяване именно с тази практика въззивният съд е счел, че е основателен предявеният иск с правно основание чл.357 КТ и е отменил наложеното наказание “забележка”.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.11.2012г. по гр.д.№893/2012г. на ОС Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: