О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София 18.09.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 4444 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Л. чрез адв.И. Р. срещу определение № 95 от 10.04.13г. по гр.дело № 1379/12г.на състав на ІІІ г.о.на Върховния касационен съд,с което е върната касационната жалба на същата страна срещу въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 900 от 1.06.12г.по гр.дело № 945/12г.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението и се прилага удостоверение за актуална данъчна оценка на имота.
Ответницата в производството В. Г. Л. моли определението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел,че въззивният съд е бил сезиран с иск,чиято цена е в размер на 1/6 от данъчната оценка на процесния имот ,която към момента на завеждане на исковата молба за целия имот е в размер на 23799.60 лв,а за процесната част – 3966.60лв.В исковата молба посочената цена на иска за спорната идеална част е 4000 лв.Съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК съдът е счел,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената касационна жалба е недопустима.
Определението е правилно.
При предявяване на иска,ищецът е този,който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК,но съдът не е обвързан от това.Съгласно предвиденото в този разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска,както това може да направи и ответникът по иска,но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната,съдът определя цената на иска.Така посочена и определена,цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените,са без значение за цената на иска.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.Промяната в данъчната оценка на имота,представена при завеждане на исковата молба,в процеса на производството не води до промяна в цената на иска,нито до промяна на определената родова подсъдност,нито до упражняване на правото на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискванията на чл.280 ал.2 ГПК.Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т.е.последващите промени в същата не рефлектират в това производство по делото.
Правилно е определена цената на иска съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.2 ГПК.При данъчна оценка на целия имот 23799.60 лв цената на иска за спорната 1/6 идеална част е под 5000 лв,поради което правилно тричленният състав на ВКС е приел,че касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 95 от 10.04.13г.,постановено по гр.дело № 1379/12г.на Върховния касационен съд,състав на ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.