2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 29.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 677/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна жалба от М. С. Т. и В. С. Т., двете от [населено място], против определение на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 4858/2012 год.
Ответникът Т. С. Т. от [населено място] оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение от 20. 07. 2010 г. по гр. д. № 1067/1989 г., е извършил делба между страните чрез поставяне в самостоятелен дял на конкретен обект от делбения имот на всеки от тримата съделители по реда на чл. 292 ГПК, присъдил суми за уравнение на дяловете и суми във връзка с облигационни отношения между съделителите, както и държавна такса. Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. и В. Т., оставена без движение с разпореждане от 08. 11. 2010 г. до внасяне на общата сума 4395.73 лв. държавна такса, което е съобщено на жалбоподателките на 23. 11. 2010 г.. С разпореждане на районния съд от 09. 02. 2012 г. по гр. д. № 1067/1989 г. въззивната жалба е върната поради неотстраняване на нередовността – невнесена държавна такса. Това разпореждане е потвърдено от Софийският градски съд, с обжалваното определение от 19. 04. 2012 г.по гр. д. № 4858/2012 г.. Градският съд е констатирал, че при липсата на данни, че жалбоподателките са внесли дължимата държавна такса, не само в законния седемдневен срок, започнал да тече от уведомяването им на 23. 11. 2010 г. и изтекъл на 30. 11. 2010 г., но и след това до постановяване на разпореждането от 09. 02. 2012 г., първоинстанционният съд е приложил точно закона, като е постановил връщане на въззивната жалба.
В частната жалба и приложените към нея изложение от М. Т. и изложение от В. Т. не се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както изисква чл. 274, ал. 3 ГПК. Двата документа съдържат изявления за личните и битови взаимоотношения между страните по делото, но не и правни доводи за противоречие със съдебната практика на обжалваното определение на въззивния съд.
При това положение не е налице процесуалното право на частно касационно обжалване и подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на определението от 19. 04. 2012 г. по гр. д. № 4858/2012 г. на Софийския градски съд по жалбата на М. Т. и В. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: