2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 26.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1780/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 38193/2010 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Л. В., извършено със заповед от 15. 06. 2010 г. на Началника на В. с. и възстановил В. на заеманата преди увалнението длъжности „старши експерт в Канцеларията на началника на щ. в под. .. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд с решение от 20. 06. 2011 г. по гр. д. № 1063/2011 г.. С въззивното решение е потвърдено решението на районния съд и в частта, с която е осъден Щ. на в. с.да заплати на Л.В. обезщетение за оставане без работа сумата 2950.59 лв. и сумата 225.52 лв. разноски по делото. С въззивното решение е осъден Щ. на в. сили да заплати на В. допълнително и сумите, както следва – сумата 1949.41 лв. обезщетение за оставане без работа, 34.48 лв. разноски по делото пред първа инстанция и 150 лв. разноски за въззивна инстанция.
Касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена от К.на в. с., в.ф. ., [населено място]. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация, ищца по делото, Л. Д. В. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд приема следното:
Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че уволнението на В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е незаконно, тъй-като към момента на издаване на заповедта от 15. 06. 2010 г. не са били налице фактическите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по този ред. Констатирано е от съда, че са налице писмени доказателства за предходно прекратяване на трудов договор между страните, извършено със заповед от 3. 12. 2009 г., като В. е придобила и упражнила правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 07. 12. 2009 г., откогато е постановено изплащането на полагащата й се пенсия. Оспорваното уволнение касае трудовия договор между страните, сключен на 14. 12. 2009 г., след като В. е придобила статут на пенсионер, поради което е недопустимо позоваването на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд е посочил, че приложимата в случая правна норма е чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, в сила от 18. 06. 2010 г. и действаща към момента на уволнението 1. 7. 2010 г..
Представеното от жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касация не съдържа твърдения и правни доводи, че решаващият извод на съда противоречи на практиката на ВКС, на практиката на други съдилища или касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Същността на изложението е, че при сключване на трудовия договор от 14. 12. 2009 г. работодателят не е знаел, че В. е упражнила придобитото правото на пенсия. Това е фактически въпрос, който е предпоставен от анализа на събраните по делото доказателства, но той не е от значение за преценката по допускане на касационно обжалване. Рапоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК има предвид произнасяне на въззивния съд по правен въпрос и в случая градският съд е приложил точно закона. Чл. 328, ал. 1, т.10 КТ има само една хипотеза – работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на уволнението. В случая ищцата е придобила това право в предходен момент и преди сключване на процесния трудов договор, поради което е липсвало формалното условие за приложение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Знанието на работодателя за упражняване на правото на пенсиониране от самия работник или служител се предполага и във всички случаи може да бъде установено от работодателя при полагане на необходимата активност. Законът не е включил узнаването от работодателя на осъщественото пенсиониране като част от хипотезата на посочената разпоредба, поради което доводите за създаване на практика по този въпрос, са несъстоятелни.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 06. 2011 г. по гр. д. № 1063/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на К. на В. с., [населено място].
ОСЪЖДА Щ. на В. с., в. ф. ., [населено място] да заплати на Л. В. сумата 200/двеста/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: