О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1283
София 15.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3960 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от СОУ”Н.Й.В.” [населено място] чрез пълномощник адв.З. К. срещу решение № 22 от 9.04.13г.по в.гр.дело № 294/12г.на Окръжен съд – Силистра.С него е отменено решение № 22 от 9.04.13г.по гр.дело № 294/12г.на Районен съд – Силистра и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от Б. А. К..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложено е определение № 499 от 19.04.13г.на ІІ г.о.на ВКС по гр.дело № 1254/12г.,постановено по чл.288 ГПК
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Б. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 942-942 от 2.07.12г.на директора на СОУ”Н.Й.В.”гр.С.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Б. А. К.,на длъжност”помощник директор по учебната част І -VІІІ клас”, на основание чл.325 т.5 КТ, по причини – поради прекратяване на трудовите правоотношения с титуляра Е. Ц. Н.,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че не е налице посоченото основание за уволнение,тъй като трудовият договор на Н. като помощник-директор не е прекратен.
Поставените в изложението процесуални въпроси са :1.може ли въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и да го отмени въз основа на пороци,непосочени в исковата молба и въззивната жалба и ; 2.има ли задължение въззивният съд да извърши нов доклад по делото,респективно да даде нови указания на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените от страните факти те не сочат доказателства,при положение,че въззивният съд не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд.
Първият въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,според която въззивният съд разполага с правомощие да се произнесе само в очертаните от въззивната жалба предели. В случая в подадената от ищцата въззивна жалба се съдържат оплаквания,че неправилно решаващият съд е приложил материалния закон – чл.69 ал.2 КТ и че не е налице посоченото в уволнителната заповед основание за уволнение – чл.325 т.5 КТ.В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,както и защитната теза на ответника,че при прекратяване на трудовия договор с титуляра работодателят има право да прекрати трудовия договор по заместване на основание чл.325 т.5 КТ.Крайният му извод за незаконност на уволнението на приложеното основание /чл.325 т.5 КТ/ съответства на доказателствата по делото.
Следва да се отбележи,че представеното определение на ВКС,постановено по реда на чл.288 ГПК, не може да обоснове наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК,тъй като понятието”практика на съдилищата”включва влезли в сила съдебни решения,даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси.
На втория въпрос е отговорено в Тълкувателно решение № 1/2013г. – т.2 на ОСГТК на ВКС. Прието е,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.В разглеждания случай въззивният съд е процедирал в съответствие с тази практика,тъй като във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка с доклада на първоинстанционния съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 22 от 9.04.13г.,постановено по гр.дело № 294/12г.на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.