О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София 06.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1706 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.И. И. срещу решение № 251 от 8.11.12г.по в.гр.дело № 368/12г.на Окръжен съд- Стара Загора,с което е отменено решение от 11.05.12г.по гр.дело № 367/11г.на Районен съд – Ст.Загора в уважената му част и изцяло са отхвърлени исковете,предявени от същата страна против Н. Н. К. за сумата общо 7140.93 лв,представляващи обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в преразход на гориво на стойност 3155.93 лв и нанесени щети на товарен автомобил Д. с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 3985 лв,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на иска-10.12.10г.В отхвърлителните му части решението е потвърдено.
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:1.следва ли въззивният съд да се произнесе задължително по формата на вината при предявен иск на основание чл.203 ал.2 КТ във вр.с чл.45 ЗЗД; 2.каква е формата на вината за да бъде ангажирана отговорност на работника по реда на чл.203 ал.2 КТ във вр.с чл.45 ЗЗД; в случай,че съдът приеме,че липсва умисъл при нанесените вреди на дружеството,следва ли да се произнесе в решението на кое основание да се ангажира имуществената отговорност на работника. Прилага съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли претенцията за заплащане на имуществени вреди за преразход на гориво на товарен автомобил Д. с рег. [рег.номер на МПС] въззивният съд е приел,че е недоказана.Данните за преразход на гориво,находящи се в счетоводството на ищеца сочели за преразход на гориво на друг товарен автомобил,а не на поверения на ответника в качеството му на шофьор.По отношение на претенцията за имуществени вреди за нанесени щети на посочения по-горе товарен автомобил съдът е изложил съображения,че не са доказани елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,към който препраща разпоредбата на чл.203 ал.2 КТ.От събраните по делото доказателства не се установило по категоричен начин,че ответникът е причинил щетите на товарния автомобил.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от касатора въпроси не са обусловили въззивното решение.Решаващите мотиви в обжалваното решение са,че ищецът не е доказал противоправно поведение от страна на ответника и причинна връзка между деянието му и причинените вреди. Тези изводи са направени въз основа на конкретна преценка на фактите и доказателствата по делото.По въпроси,които не са от значение за изхода на делото,касационно обжалване не следва да се допусне.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на допълнителното основание по т.1 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 251 от 8.11.12г.,постановено по гр.дело № 368/12г.на Окръжен съд –Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.