О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
гр.София, 23.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 974 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.01.2009г. по гр.д. № 1092/ 2008г., с което Пловдивски апелативен съд, е осъдил държавата, представлявана от МФ и М. на з. и продоволствието солидарно да заплатят на С. И. сумата 25 000 лева, на основание чл.50 ЗЗД, лихва от 26.07.2006г.
Жалбоподателите – МФ, като представител на държавата и М. на з. и продоволствието поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуални въпроси, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците С. И. Р. и О. К. в писмени становища поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил държавата, представлявана от МФ да заплати солидарно с М. на з. и продоволствието на С. И. сумата 25 000 лева обезщетение за вреда произлязла от вещ на основание чл.50 ЗЗД, ведно с лихва за забава, считано от 26.07.2006г., затова че на 26.07.2006г. е настъпила смъртта на Х. С. , който е син на ищеца, причинена от срутване на бетонен блок, крепящ тавана на сграда, намираща се в стопански двор,бивша собственост на ТКЗС- К. , кв. Сушица. Съдът е приел, че жалбоподателите –МФ и МЗП, носят отговорност по чл.50 ЗЗД, тъй като с оглед разпоредбата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ именно те са собственика и лицето на което е поверена веща, от която е последвало увреждането на ищеца. Ответниците са поддържали, че сградата е продадена на фирма “Ф”ЕООД- П. , но съдът е приел, че те не са доказали това обстоятелство, нито с представяне на такъв договор, нито с други доказателства за проведени преговори или търг за продажба на същата. Съдът е приел, че собственик на веща, причинила увреждането, не е О. К. , тъй като по делото не е установено, тя да е придобила същата при условията на чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ, а именно след изтичане на 5-годишен срок от предаването на имуществото по безвъзмезден начин от лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване Д. , ч. МФ, поддържа, че е дадено разрешение на процесуален въпрос от значение за делото, а именно за това, кое ведомство следва да представлява държавата с оглед разпоредбата на чл.18 ГПК/отм./ при иск с правно основание чл.50 ЗЗД, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че е разрешен и основен за изхода на спора материалноправен въпрос, а именно за точното определяне кой е носителя на правото на собственост върху веща, причинила увреждането, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване МЗП поддържа, че правният въпрос от значение за изхода на спора е въпросът за собствеността върху сградата, причинила смъртта на сина на ищеца, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а и е разрешен противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя две решения на Върховния административен съд, касаещи предпоставките за съставяне акт за държавна или общинска собственост, които са неотносими към конкретния спор.
С оглед на така установените данни Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1, по жалба на МФ, тъй като процесуалния въпрос, касаещ представителството на държавата във водените от нея и срещу нея дела е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. Именно в съответствие със същата държавата е представлявана съгласно чл. 18, ал. 3 ГПК/отм./ от М. на ф. по иска за репариране на вреди от вещ и именно то се явява надлежна страна в процеса, определена от претендираното от ищеца материално право, т. е. въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че МФ има процесуалната легитимация на ответник по предявения иск.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване на решението по жалбите на МФ и МЗП на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Трайната практика на ВКС приема, че съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Спорът по настоящото дело е бил сведен до това, сградата, от срутването на която е настъпила смърт, собственост ли е на държавата и намира ли се под надзора на МЗП. Това е така, защото отговорността по чл. 50 ЗЗД е лична и произтича от увреждане със собствена вещ. Когато собственикът е държавата, а тя е предоставила за стопанисване веща на МЗП, то по смисъла на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД именно те носят солидарна отговорност за вредите. Налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползуване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а самата тя представлява опасност. Именно в съответствие с така даденото разрешение в практиката съдът е разрешил правния спор, приемайки в съответствие с доказателствата по делото, че сградата е собственост на Д. и се намира под надзора на МЗП. Този въпрос не е от значение за точното приложение и за развитието на правото, тъй като не е налице липса на практика по въпроса, за носене на отговорност по чл.50 ЗЗД именно от собственика на веща и от лицето, под чийто надзор се намира тя, нито са налице променени обществени отношения, които да налагат ново тълкуване на правната норма, в който случай би било налице основанието за допускане на касационно обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Що се касае до доводите и на двамата жалбоподатели, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, въз основа на които е обосновал извода си, че сградата е собственост на държавата, а не на общината, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че собствеността върху веща, причинила вредата, е на държавата, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 09.01.2009г. по гр.д. № 1092/ 2008г. на Пловдивски апелативен съд, по жалби на държавата, представлявана от МФ и М. на з. и продоволствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: