2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 983/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският районен съд с решение по гр. д № 3755/2007 г. е изменил режима на лични отношения на малолетните деца Й. и Х. с бащата К. Д., който е бил постановен по гр. д. № 441/2005 г. на СРС. С новия режим е предвидено децата да бъдат при бащата всяка първа и трета седмица от 12 ч. в събота до 18 ч в неделя, с преспиване, всяка втора събота от месеца от 10 до 18 часа и всяка четвърта неделя от месеца от 10 до 18 часа и един месец през лятото. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 16. 3. 2010 г. по гр. д. № 12541/2009 год..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по иска К. Х. Д. от[населено място] с искане да бъде отменено като неправилно. Жалбоподателят счита, че в интерес на децата е да бъде запазен режима на лични отношения, определен с бракоразводното решение от 25. 4. 2005 г. по гр. д. № 441/2005 г., с който е определено децата да бъдат при бащата всеки петък от 18 ч. до неделя 18 часа, с преспиване и тридесет дни през лятото. Жалбоподателят е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Отвеницата по жалбата, ищца по делото, С. Ц. от[населено място] счита че жалбата е неоснователна и не са налице основания за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за необходимост от промяна на режима на лични отношения между децата и бащата като е взел предвид обективния факт на израстване на децата за изминалите пет години след постановяване на бракоразводното решение, обстоятелството че те са вече ученици и това изисква нов динамичен стереотип във връзка с училищните им занимания и домашната подготовка. Същевременно е съобразен фактът, че режимът на лични отношения между бащата и децата е максимално разширен и това е в интерес на децата, за да бъде поддържана вече създадената между тях връзка и навици за ежеседмично общуване.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Искането по т. 1 предполага разрешаване на правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в тълкувателни решения, а такова противоречие не е налице. Представените решения са на отделни съдебни състави, отнасят се за конкретни случаи, различни от настоящото дело и не могат да бъда база за сравнение. Не е обосновано и искането за допускане на касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на съда по кой правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК фактически съдържа твърдения, че решаващият съд неправилно или незадълбочено е преценил фактите по делото и не е съобразил решението си с интересите на децата. Тези твърдения са резултат на субективното мнение на жалбоподателя, но същественото е, че те не са основание за допускане на касация. Преценката на въззивния съд по тези въпроси може да бъде проверявана в производство за разглеждане на касационната жалба по същество, при вече допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 3. 2010 г. по гр. д. № 12541/2009 г. на Софийския градски съд по жалбата на К. Д. от[населено място].
ОСЪЖДА К. Д. да заплати на С. Ц. от[населено място] сумата 360 лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: