О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 18 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5565/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
М. Д. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 3440/25. 6. 2013 г. срещу определение от 03. 06. 2013 г. по ч. гр. д. № 276/2013 г. на Апелативен съд Варна. С това определение е потвърдено определение на Окръжен съд Кюстендил от 19. 05. 2012 г. по гр. д. № 31/2012 г. за отказ да бъде освободен М. Д. от заплащане на държавна такса в размер на 194 621,89 лв. по предявените от него искове срещу четирима ответници на основание чл. 45 и следващите ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК да не се внася държавна такса, тъй-като ищецът Д. не е установил липсата на средства за нейното заплащане – не е представил доказателства за здравословното му състояние и трудова заетост, не е удостоверил доходите си като едноличен търговец чрез представяне на последната данъчна декларация. Въззивният съд е потвърдил определението на окръжния съд като е направил идентичен извод, че представените от Д. доказателства – декларация, че не получава никакви доходи, а притежаваната от него фирма е на загуба поради липса на приходи, не са достатъчни да обосноват извод, че той следва да бъде освободен от заплащане на таксата защото не разполага със средства за заплащането й.
Към частната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което жалбоподателят Д. уточнява, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй-като постановеното определение на Софийският апелативен съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението обаче не съдържа твърдения и доводи, че разрешениат въпрос – отказ за освобождаване от заплащане на такса, е основание за изменение или актуализиране на съдебната практика и за развитие на правото поради непълнота и неяснота на закона, и в този смисъл е от значение за точното прилагане на закона – т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Фактическото съдържание на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК преповтаря съдържащите се в частната жалба съображения, че съдът не е взел предвид представените от него доказателства или е направил изводи, несъответни на тези доказателства. Доводите, че съдът е нарушил процесуалните правила относно доказването и направените от него изводи са необосновани, не могат да бъдат предмет на обсъждане и преценка в производството по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване. Тези съображения касаят правилността на конкретния съдебен акт, по който въпрос, касационният съд се произнася съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК при разглеждане на жалбата по същество след като е допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 03. 06. 2013 г. по ч. гр. д. № 276/2013 г. на Апелативен съд Варна по частната жалба вх. № 3440/25. 06. 2013 г., подадена от М. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: