О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София 03.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 78 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от [фирма] срещу определение от 27.10.11г.по гр.дело № 13971/11г.на Софийски градски съд,ІІ”Д”въззивен състав,с което е потвърдено определение от 28.09.11г.по гр.дело № 21042/10г.на Софийски районен съд,52 състав.С него е върната като просрочена молбата от 24.06.11г.на жалбоподателя за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната му жалба срещу решението по делото.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответницата по жалбата А. В. К. чрез адв.Г. Б. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че жалбоподателят е получил препис от определението,с което е върната въззивната му жалба поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса, на 13.12.10г. и оттогава е започнал да тече едноседмичният срок по чл.64 ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на този срок.Молбата е подадена едва на 24.06.11г.,когато срокът отдавна е изтекъл,поради правилно молбата е върната като просрочена от първоинстанционния съд
Настоящият състав като разгледа частната касационна жалба и изложението към нея счита,че в тях не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос е изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В случая формулираните от жалбоподателя въпроси налице ли е процесуално нарушение,когато страната поради чуждо недобросъвестно поведение /неиздаване на входящ номер и загуба на молбата и квитанцията за внесена държавна такса/,представляващо особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК, е лишена от правото си на възстановяване на пропуснат срок и следва ли н този случай негативните последици да се търпят от страната,изпълнила надлежно указанията на съда, не са от значение за изхода на спора,тъй като не касаят пропуснатия срок,а основателността на молбата за възстановяване на срока,поради което следва да се приеме,че не е налице общото основание чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определението от 27.10.11г.,постановено по в.гр.дело № 13971/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.