Р Е Ш Е Н И Е
№ 623
София 01.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1744 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. Г. Г. от гр.Златоград против решение № 122 от 16.06.09г.по в.гр.дело № 150/09г.на С. окръжен съд.С него е отменено решение № 2 от 13.02.09г.,постановено по гр.дело № 16/08г.на Златоградски районен съд в осъдителната му част и е постановено друго,с което е отхвърлен иска,предявен на същата страна против [заличено наименование на фирма] за сумата 1429 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за защита по съдебни дела,ведно със законната лихва,считано от 6.08.08г.до окончателното изплащане.В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
С определение № 210 от 16.02.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за давностния срок,с който се погасява вземането за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли да бъде отменено и исковете –уважени.Излага съображения,че адвокатското възнаграждение не е за труд,а за заплащане на услуга,и вземането се погасява с общия 5-годишен давностен срок.
Ответникът по касационната жалба [заличено наименование на фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният иск,квалифициран по чл.79 ал.1 вр.с чл.280 от ЗЗД,за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на [заличено наименование на фирма] по няколко съдебни дела,е погасен по давност.Направен е извод,че по отношение на адвокатското възнаграждение е приложим тригодишният давностен срок,предвиден не само за възнаграждение по трудов договор,но и за възнаграждение за положен труд на друго основание.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за давностния срок,с който се погасява вземането за адвокатско възнаграждение.На този въпрос е даден отговор с решение № 495 от 25.06.10г.по гр.дело № 1669/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка – чл.2 ЗА,чл.24 ЗА и чл.36 ЗА.Общата давност,с която се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок ,е петгодишна-чл.110 ЗЗД.В чл.111 ЗЗД са установени три случая на по-кратка,тригодишна давност – за вземанията за възнаграждения за труд,за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и за вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания за труд,а произтичат от договор за поръчка,поради което за тях е приложима общата петгодишна,а не кратката тригодишна погасителна давност.
По основателността на касационната жалба ВКС в настоящия състав намира следното:
Касационната жалба е основателна.Въззивният съд неправилно е приел за погасени с тригодишна давност исковете за вземане за адвокатско възнаграждение.Въззивното решение следва да се отмени поради нарушение на материалния закон и на основание чл.293 ал.1 ГПК делото да се реши по същество от ВКС.
Установено по делото,че между страните са съществували правоотношения по договор за поръчка,по силата на които ответното дружество е възложило на ищеца К. Г. да извършва за негова сметка правни действия в качеството му на адвокат.По всички дела,предмет на настоящото производство,същият е упълномощен по смисъла на чл.25 ал.1 ЗА да представлява дружеството до окончателното им свършване пред всички съдебни инстанции и съответно е налице извършена работа.По част от делата не са уговорени конкретните размери на адвокатските възнаграждения,но съгласно чл.36 ал.1 ЗА възнаграждение се дължи и в тези случаи,когато е извършена правна услуга.
Относно размера на претенциите за адвокатски възнаграждения по отделните дела настоящият състав намира следното:
По п.4 от исковата молба – по гр.дело № 22/02г.на РС-Златоград по договор за правна помощ от 29.03.04г.са уговорени 200 лв адвокатско възнаграждение за адв.Г.,от които са изплатени 170 лв ;за изготвените 4 бр.частни жалби на основание чл.11 от Наредба № 1/99г.му се дължат 80 лв ,или общо 110 лв.
По п.5 от исковата молба – по адм.дело № 123/01г.адв.Г. е получил по договор за правна помощ сумата 50лв за защита и представителство по делото.Следва да се присъди възнаграждение за изготвяне на касационна жалба,което съгласно чл.9 от наредбата е в размер на 37.50 лв
По останалите претенции въззивният съд правилно е определил размера на дължимите суми съгласно Наредба № 1/99г.,действала през процесния период.Общата стойност на дължимите на адв.Г. адвокатски възнаграждения е в размер на 1419.05 лв,в какъвто размер претенцията е основателна и следва да се уважи,а в останалата част въззивното решение следва да се остави в сила.
Правилно въззивният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията.Отправената покана от 17.06.09г.от ищеца до ответното дружество е за провеждане на преговори за извънсъдебно решаване на спора.Вземанията не са били установени по размер и поканата не съдържа искане за заплащане на конкретни суми по всяко от делата,поради което ответникът не е изпаднал в забава.
На ищеца следва да се присъдят и направените разноски по делото съгласно приложения списък по чл.80 ГПК в размер на 409.81 лв.
По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 122 от 16.06.09г.на С. окръжен съд,постановено по в.гр.дело № 150/09г.в частта,с която е отхвърлен предявения от К. Г. Г. срещу [заличено наименование на фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.280 ЗЗД за присъждане на сумата 1419.05лв,представляваща адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по съдебни дела и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [заличено наименование на фирма] да заплати на К. Г. Г. от гр.Златоград сумата 1419.05лв/хиляда четиристотин и деветнадесет лв и пет ст./,представляваща адвокатско възнаграждение за защита по следните дела : в.гр.дело № 410/02г.на С.- 103.40лв; касационна жалба по к.дело № 1081/03г.на ВКС -77.55 лв; гр.дело № 26/03г.на ЗРС -358.40 лв; в.гр.дело № 741/02г.на С.- 418.40 лв; писмена защита пред ВКС по к.гр.дело № 1511/03г.- 313.80 лв;по гр.дело № 22/02г.на ЗРС – 30 лв /разликата над 170 лв до 200 лв/ и 4 бр.частни жалби – 80 лв ;по адм.дело № 123/02г.на С. за касационна жалба – 37.50 лв,ведно със законната лихва,считано от 6.08.08г.до окончателното изплащане,както и 409.81 лв разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.