О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1638
гр.София, 07.12.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1402 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.07.2009г. по гр.д. № 293 / 2009г. на Хасковски ОС, с което са отхвърлени предявените от С. Ч. М. искове срещу Н. училище “О” Х. , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – С. Ч. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Ответникът Н. училище “О” Х. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от С. Ч. М. искове срещу Н. училище “О”- Х. , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е законно, тъй като длъжността ”възпитател” е била реално съкратена, не се е налагало извършването на подбор, тъй като такава длъжност в училището въобще не се запазва и служителката не се ползува от закрилата на чл.333, ал.4, тъй като в колективния трудов договор не е предвидено даването на предварително съгласие от синдикатите при уволнение поради съкращаване в щата.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба С. Ч. е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправени въпрос в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилища, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а именно относно необходимостта да се излагат мотиви в заповедта за прекратяване на трудовия договор и за необходимостта да се извърши подбор при наличие на съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудовия договор. Представя решение от 26.06.1998г. по гр.д. №1251/1997г. на ВКС, в което е прието, че при основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ работодателят е длъжен да посочи мотиви, решение от 20.04.2000г. по гр.д. №1358/1999г., в което е прието че в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, решение от 07.10.1997г. по гр.д. №307/1997г. на ВКС, в което е прието, че при прекратяване на договора на основание чл. 328а КТ са необходими мотиви на заповедта като предпоставка за нейната законност, решение от 04.01.2008г. по гр.д. №1042/2007г. на Софийдски ОС и решение от 09.10.2008г. по гр.д. №211/2008г. на Софийски ОС, по отношение на които няма отбелязване, че са влезли в сила, решение от 29.12.2001г. по гр.д. №322/2001г. на ВКС- в което е прието, че подборът не е задължителен, когато се премахва единствена щатна бройка, решение от 21.11.2002г. по гр.д. №2280/2001г. на ВКС, посочващо че се извършва подбор между всички служители, заемащи сходни длъжности, както и решения от 03.01.2008г. по гр.д. №592/2007г. на Софийски АС, в което е прието,че когато се засягат повече от една сходни длъжности при съкращаване на щата, правото на подбор се превръща в задължение и неговото наличие е предпоставка за законност на уволнението, както и решение от 30.03.2005г. по гр.д. №103/2005г. на Ямболски ОС, за което няма данни да е влязло в сила.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос посочен от жалбоподателката в изложението към жалбата й за необходимостта да се мотивира заповедта за уволнение, но не са налице данни да се приеме, че същият е разрешен в противоречие с трайната, задължителна практика на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. По този правен въпрос не е налице и противоречие в произнасянето с друго влязло в сила решение на съд, включително и с представените от жалбоподателката такива, в който случай би било налице основание са допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя правен въпрос разрешен с въззивното решение за допускане на касационното обжалване. В жалбата не се сочи да е налице нуждата да бъде променена съществуващата трайна практика поради промяна в обществените отношения, които са регулирани с приложимата по спора правна норма, т.е. променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да обуславя промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Въззивният съд се е произнесъл и по още един материалноправен въпрос от значение за изхода по делото, посочен от жалбоподателката в изложението към жалбата, а именно за необходимостта да се извърши подбор при наличие на съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудовия договор, но по същия няма произнасяне на съда в противоречие с трайната практика на ВКС, нито има противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата. Даден е отговор в съответствие с разбирането на съдилищата, че работодателят е длъжен да извърши сравнение между всички служители, заемащи еднакви длъжности по критериите на чл. 329 КТ, само когато се съкращава само една бройка, от няколко лица извършващи еднакви трудови функции. Целта е да останат на работа тези, който по-пълно отговарят на критериите на закона, което е невъзможно когато се премахмва единсвената щатна бройка какъвто е конкретния случай. Жалбоподателката не е изложила сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за липсата на необходимост да се извършва сравнение между служители, тъй като се съкращава единствена бройка, влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за това. Ето защо Върховният касационен съд намира, че и по този въпрос не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 01.07.2009г. по гр.д. № 293 / 2009г. на Хасковски ОС, по жалба на С. Ч. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: