О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр.София, 11.03.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5324 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.05.2008г. по гр.д. № 126 / 2008г., с което Разградски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 24.01.2008г. по гр.д. №793/2007г. на Разградски районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. Х. на майката А. С. и е определил режим на лични отношения между него и бащата Х. М. , който е осъдил да му заплаща и издръжка.
Жалбоподателят – Х. М. , поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 24.01.2008г. по гр.д. №793/2007г. на Разградски районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. Х. на майката А. С. и е определил режим на лични отношения между него и бащата Х. М. , който е осъдил да му заплаща и издръжка в размер на 60лева месечна издръжка. Съдът е приел, че в интерес на детето е да продължи да живее в обичайната си социална среда – при майката, която е създала и по-добри социални и битови условия за живот на детето, родено на 18.07.2004г. от съвместното им съжителство с бащата.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба майката е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно преценката на всички доказателства по делото, с оглед установяване най-точно какъв е интересът на детето, при определяне кой от двамата родители да упражнява непосредствено родителските права. Поддържа, че решението е постановено и в противоречие с практиката на съдилищата. Приложила е към жалбата си решение от 16.11.2006г. по гр.д. №1025/2006г. на Великотърновски ОС, в което е прието, че бащата е по-пригодния родител да упражнява родителските права.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно предоставяне упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете при развод, а също така и по съществен процесуален въпрос, касаещ преценката на доказателствата относно интереса на децата. С решението си въззивният съд именно при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от майката. Той не е отрекъл родителското качество на бащата и именно чрез определения режима на лични отношения тя ще продължи да участвува в тяхното възпитание.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на родителска пригодност на бащата да упражнява родителски права. Точно обратното, посочената константна практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на децата и е предоставил упражняването на родителските права на бащата.
Неоснователно е и искането на жалбоподателят за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод на родителите, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен и процесуален въпрос, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване ,а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 14.05.2008г. по гр.д. № 126 / 2008г. на Разградски окръжен съд, по жалба на Х. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: