О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
София 23.09.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 662 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. „П. п.”-Пловдив при БДЖ”П. п.”ЕООД-С. чрез адв.Петър Ю. от АК- Пловдив срещу решение № ІІ-122 от 9.11.09г.по в.гр.дело № 498/09г.на Бургаския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 1085 от 24.07.09г.по гр.дело № 1009/09г.на Бургаския районен съд.С него са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от Н. Б. П..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Н. П. моли въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ въззивният съд е приел,че заповед № ЛС-152/18.12.08г.на директора на „БДЖ-П. п.”ЕООД П. за п. п.-П.,с която е прекратен трудовия договор на ищцата Н. Б. П.,на длъжност”СИПБ,ТКПБ,информатор” на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ–поради съкращаване в щата,е незаконосъобразна. Направен е извод,че работодателят не е доказал законосъобразност на подбора.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия.Повдигнатият въпрос относно качеството на работодател на ответника не е разрешен в противоречие със съдебната практика.Приетото в обжалваното решение разрешение на посочения въпрос не се разминава по правни изводи с приложените съдебни решения.В тях е прието,че съгласно разпоредбата на §1 от ДР на КТ работодател може да бъде не само юридическо лице,но и негово П.,което е обособено организационно и икономически и което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.В случая искът е предявен срещу П. за пътнически превози-гр.Пловдив,което има качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ.Съдебното решение е постановено при участието на надлежната страна в процеса- П.то в гр.Пловдив,което е работодател на ищцата, а не срещу дружеството – принципал.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 1000 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІІ- 122 от 9.11.09г.,постановено по в. гр.дело № 498/09г.на Бургаския окръжен съд по жалба на П. „П. п.”-П. при „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД-София.
ОСЪЖДА П. „П. п.”-П.при „БДЖ-П. п.”ЕООД –София,адрес :гр.П., да заплати на Н. Б. П.,ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Б.,ЖК”. сумата 1000 лв /хиляда/разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.