О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1297
София 19.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4101 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. чрез пълномощник адв.А. Д. срещу решение от 27.12.12г.,постановено по гр.дело № 6877/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 31.01.12г. на СРС,І г.о.44 състав по гр.дело № 12045/10г.С него е уважен предявения от Р. С. С. иск с правно основание чл.49 ЗЗД против С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 3000 лв –болки и страдания,претърпени вследствие ухапване от безстопанствени кучета,както и за 69.63 лв- имуществени вреди.
В приложеното изложение към касационната жалба се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Р. С. чрез пълномощник адв.С. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД,тъй като служителите на С. община,натоварени със съответните функции,не са изпълнили вменените им с чл.47 ал.3 ЗЗЖ и чл.50 ЗЗЖ задължения да организират залавянето и изолирането на скитащи кучета;да ги маркират и настаняват във временни приюти и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение спрямо хора и животни.В случая безстопанствени кучета са нападнали ищцата Р. С. без причина,в резултат на което са й нанесени увреждания.Въззивният съд е счел,че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 3000 лв за претърпяните от нея неимуществени вреди е справедливо с оглед критериите,визирани в чл.52 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поставеният в изложението въпрос за определяне на ответника по делото не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Ищецът е този,който определя страните по делото,като посочва от чие име и срещу кого предявява иска.В случая исковата молба е била насочена срещу С. ,район”С” ; след оставянето й без движение от първостепенния съд е уточнена с последваща молба,в която изрично се сочи като ответник С. .Въззивният съд е постановил обжалваното решение спрямо надлежната страна в процеса – С. община.
По въпроса за основанието на отговорността на общината за репариране на вреди вследствие ухапване от безстопанствени кучета има уеднаквена съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК – съдебни решения по гр. дело № 1155/2009 г., ІV г. о., по гр. дело № 2398/2008 г., І г. о., решение № 279 от 28.09.11г.по гр.дело № 1533/10г.на ІІІ г.о., със задължителен характер, според която исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно отговорна страна е съответната О. на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения ( чл. 35, ал. 4 ЗВМД /отм./ във вр. с § 3, т. 1 от същия и Закон за защита на животните гл. „Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въпросът относно задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно също не е разрешен в отклонение от задължителната практика.Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събраните доказателства по делото, е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на производството в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 27.12.12г., постановено по гр.дело № 6877/12г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. да заплати на Р. С. С. сумата 150 лв/сто и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.