О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1402
гр.София, 08.10.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1111 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.03.2009г. по гр.д. № 63 / 2008г., с което Софийски градски съд е уважил искове на Д. А. А. срещу “З” А. на основание чл.128, 224 и 245 КТ.
Жалбоподателят “З” А. е обжалвал с касационна жалба решението на въззивния съд, като е поискал същото да бъде отменено като неправилно. Същият е изложил съображения за наличие предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационното обжалване на решението.
Ответницата Д. А. А. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като констатира, че към жалбата не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение, съдът като е оставил в сила решение от 15.10.2007г. по гр.д. №23346/2006г. на СРС е осъдил жалбоподателя да заплати на ответницата сумата 2404,41 лева неизплатено трудово възнаграждение за времето от юни 2005г. до декември 2006г., 354,80 лихви за забава и сумата 2190 лева обезщетение за неизползуван отпуск и лихва за забава в размер на 278,72лева. Съдът е изложил съображения за това, че трудовият договор на ответницата е прекратен със Заповед 15.12.2005г., като дружеството е останало да й дължи неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползуван отпуск, чийто размер съдът е определил с помощта на вещо лице. Съдът изложил съображения, че се дължи заплащане на уговорено с допълнително споразумение възнаграждение от 430 лева, което е подписано от лице, упълномощено от изпълнителния директор на дружеството и съобразно разпоредбите на чл.74, ал.5 и чл.75 КТ е налице е действително трудово правоотношение и договореното по-високо възнаграждение се дължи на жалбоподателката.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят е посочил, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно дължи ли се заплащане на договорено трудово възнаграждение от лице, което не е представител на работодателя-основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С обжалваното решение съдът действително се е произнесъл по съществения правен въпрос за това, какво е значението на договореното между работодателя и служителя с допълнително споразумение възнаграждение, когато се престира труд по трудов договор, но е дал отговор на същия в съответствие с практиката на ВКС. Дори и допълнителното споразумение между страните да е подписано от лице без представителна власт, както твърди жалбоподателя, то неговото евентуално обявяване за недействително няма да има обратно действие, а ще важи само занапред и договореното с него възнаграждение се дължи за вече положения труд. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде присъдено неизплатено трудово възнаграждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното решение.
Жалбоподателят не сочи, че съществува такава неправилна практика, която следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за това, че след като в индивидуалния трудов договор е било уговорено по-високо възнаграждение, работодателят дължи неговото заплащане, в какъвто смисъл е застъпеното разбиране в правната теория и практиката на ВКС, влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.03.2009г. по гр.д. № 63 / 2008г. на Софийски градски съд по жалба на “З” А. , на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: