3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
гр.София, 15.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N560 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.01.2012г. по гр.д.№ 904/2011г., с което ОС Перник е отхвърлил предявените от М. Л. искове срещу Югозападно държавно предприятие ”ДП ТП Д. В.-С.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – М. Л. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Югозападно държавно предприятие ”ДП ТП Д. В.-С.”, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 14.10.2011г. по гр.д.№1168/2010г. ВКС, ІV г.о. , е отменил въззивното решение, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, с обжалваното решение въззивният съд е отхвърли предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 ГПК. Прието е, че от представената по делото заповед №119/18.06.2009г. е видно, че се прекратява трудовото правоотношение на М. Л.. с дружеството, на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, като в обстоятелствената й част е пояснено, че за длъжността “счетоводител” има длъжностна характеристика, съгласно която се изисква висше икономическо образование по специалността “счетоводство и контрол”. Прието е също така за установено, че във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на служителката, са издадени и връчени две заповеди, като и в двете заповеди, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е посочена липсата на необходимо образование за заемане на длъжността, като и двете заповеди влизат в сила от 22.06.2011 г., когато изтича 30 дневния срок, посочен в предизвестието за прекратяване на правоотношението. Изложени са съображения за това, че ищцата представя диплома за висше образование, но по специалността “управление на териториалните системи”, а съгласно въведената промяна, в сила от 01.04.2011 г., отразена в длъжностното разписание и длъжностната характеристика, за длъжността “счетоводител” се изисква висше икономическо образование по специалността “счетоводство и контрол”. Посочено е, че право на работодателя е да промени професионалните изисквания към дадена трудова функция, съответно и изискванията за образование при заемането на съответстващата й длъжност и това му решение не подлежи на съдебен контрол, както и че в случая тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор на служителката с дружеството и във връзка с изложеното, същата не отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността. При тези данни съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор на посоченото в заповедта основание е законно.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно задължението на работодателя да предостави писмена информация на служителя за настъпилата промяна в изискванията за заемане на длъжността, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като даденото разрешение на този правен въпрос от въззивния съд не е в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. То е постановено и в съответствие със същата, намерила отражение и в решение от 19.10.2011г. по гр.дело №143/2011г., ІV г.о. на ВКС и решение от 08.07.2010 г. по гр.д.№978/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение от 08.07.2011г. по гр.д.№686/2010г., ІV г.о. на ВКС постановени по чл.290 ГПК. В тях се приема, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Посочва се, че волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието. При положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Когато работодателят е приел, че за определена длъжност се изисква завършена образователна степен по определена специалност, съдът е длъжен да изследва наличието на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, като установи дали работникът притежава диплома за завършено образование със специалност в съответствие с изискванията на работодателя и че квалификацията се определя от завършената специалност според диплома за завършено образование, като е достатъчно за странитеда е ясно, включително и от подробните мотиви на заповедта за уволнение какви са измененията в образованието за длъжността.
Липсва обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.01.2012г. по гр.д.№ 904/2011г. на ОС Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: