О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр.София, 06.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4933 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.02.2008г. по гр.д. № 630 / 2007г., с което Видински окръжен съд, като е оставил в сила решение от 01.10.2007г. по гр.д. № 1136/2007г. на Видински районен съд, е уважил иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Жалбоподателят Е. ”У” поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение съдът е уважил иск с правно основание чл.109 ЗС, като жалбоподателя е осъден да премахне изградени от него постройки в ПИ №5933 в кв.561 по плана на гр. В.. Съдът е изложил съображения за това, че той и още седем други лица са построили в имот собственост на ищците К, Д. и В. К. , Б. Й. , А. и Д. И. , А. А. и Т. С. постройки-масивни, без необходимите строителни книжа, при което пречат на собствениците да упражняват правото си. Било им разрешено поставянето само на временни постройки, поради което е като е уважил предявения иск с правно основание чл.109 ЗС е постановил да ги премахнат.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателят поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществени процесуални въпроси. На първо място в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпроса за доказателствена сила на представени и приети по делото писмени доказателства в незаверени копия и на следващо място от значение за точното прилагане на правото и неговото развитие е въпросът за процесуалната легитимация на страните, които следва да са ответници по иска по чл.109 ЗС – т.е. за липсата на такова качество за наемателя на обект, който подлежи на премахване -основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя определение от 25.07.2003г.-409/2003г., решение от 18.09.1985г. по гр.д. №535/1985г., решение от 09.10.1995г. по гр.д. №391/1995г., решение от 05.02.2001г.-2086/2000г., решение от 21.07.1994г. по гр.д. №258/1994г. на ВКС. В същите е посочено, че документите които не са оригинали или нямат оригинална заверка не са доказателства по делото.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Със същото макар и да е разрешен съществен процесуален въпрос касаещ доказателствената сила на документи, представени като копия на оргинала, то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която изисква заверката на такъв документ от страната или нейния процесуален представител като достатъчна, за да бъдат приети същите като доказателство по делото. В случая съдът в изпълнение на процесуалните му права и при спазване на чл. 101 ГПК/отм./ е включил в доказателства по делото и се е позовал на приетите копия от доказателства за собствеността на ищците. Само съгласно чл. 101, пр. 2 ГПК /отм./, ако страната при поискване не представи оригинала от писмения документ, същият се изключва от доказателствата по делото, като документът се счита непредставен. Това процесуално правило е различно от правилото на чл. 154 ГПК за оспорване истинността на представен документ. В случая жалбоподателят не е поискал представяне на документите в оригинал и като ги е обсъдил съдът е нарушил константната практика на ВКС относно тези съдопроизводствените правила.
Не е налице и другото посочено в жалбата основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото –чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на процесуалната легитимация на страните и съдилищата и теорията приемат, че с негаторния иск се цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползува имота си пълноценно. С Тълкувателно решение № 31/1985 г. ОСГК на ВС е прието, че негаторният иск може да се предявява от всеки собственик на имот, ползуването на който е ограничено против всеки, дори и несобственик, който пречи. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. От изложеното следва, че обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен, са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебната принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, както и когато е строеж, извършен в съсобствения имот от съсобственик или от трето лице, заинтересованият може да иска и премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние. Прекратяването на това състояние чрез премахването на строежа, който смущава и/или ограничава правото на собственост (съсобственост) е предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен. В случая искът е насочен именно към собственика на постройката и следователно искът е с правилно легитимирани ищец и ответник.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение решение от 22.02.2008г. по гр.д. № 630 / 2007г., на Видински окръжен съд по жалба на Е. ”У”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: