3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1352
гр.С., 29.12.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1237 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. М. Д. срещу решение от 11.05.2010г. по гр.д.№ 224/2010г. на Ш. ОС, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ. Жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът ДП ”Д. – Ш.”, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 26.02.2010г. по гр.д.№4607/2009г. на Ш. РС, е отхвърлил предявените от Д. М. искове с правно основание чл.344 КТ и е приел, че уволнението, извършено със Заповед №12/30.10.2009г., на основание чл.328, ал.2 КТ е законосъобразно. Съдът е приел, че сключен въз основа на чл.24д от Закона за горите договор от 12.10.2009г. за управление на Д. – Ш. има характер на договор за управление по смисъла на чл.328 КТ. Ищецът е бил “ старши лесничей” и според длъжностната си характеристика е организирал,контролирал и отговарял за цялостна дейност в горскостопанския участък, като пряко са му подчинени горските надзиратели. При тези данни съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание е законосъобразно.
В изложението си жалбоподателят за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно дали сключен въз основа на чл.24д от Закона за горите договор има ли характер на договор за управление по смисъла на чл.328 КТ. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При тези данни по делото настоящия съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Съдът е дал отговор на поставения за разглеждане въпрос в съответствие с казуалната практика на ВКС и задължителната такава, намерила израз в решение от 08.06.2010г. по гр.д.№1621/2009г. на ВКС. В същата е прието, че сключеният договор за възлагане управление на предприятието визира изпълнението на задължения за постигане на стопански, социални и правни резултати, както и осъществяването на чисто стопански функции, свързани с търговска дейност и извличането на печалба, като съществен съществен елемент от фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е наличието на нов договор за управление с поставени конкретни бизнес задачи. Съдът е извършил задълбочен анализ относно характера на договора за управление сключен между принципала Държавна агенция по горите (Д.) и новоназначеният директор на Държавното горско стопанство и е прилогил точно разпоредбата на чл.24д ЗГ. Наличието на сключен нов договор за управление с определено лице и очакваните от него нови конкретни стопански резултати за новия срок на управление на предприятието“, се припокрива с виждането на съда относно фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ – нов договор за управление и изпълнението му. Определящото при упражняване правото на уволнение по чл. 328, ал. 2КТ е наличието на нов договор за управление и неговото изпълнение. От този принцип се е ръководил и решаващия съд, което е обезпечило постановяване на решение съобразено с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като материалноправният въпрос, от значение за изхода на спора не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Не е налице противоречие със задължителни тълкувателни решения, с които се разрешава по общ, абстрактен начин правен проблем и които да са израз на общо регулиране на правната норма.
Не е налице и другото сочено от жалбоподателят основание за допускане на касационното обжалване, а именно противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата-чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Към жалбата не са представени решения на други съдилища, даващи друго разрешение на поставения за разглеждане въпрос.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В Кодекса на труда свободата за подбор на новите ръководни служители в предприятието е обусловена както от промяна на лицето, на което е възложено управлението чрез сключен нов договор за управление, а и от качеството на лицето, което следва да бъде уволнено. В съдебната практика и в правната теория е наложено разбирането, че това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели, поради което не се налага чрез тълкуване да се търси точния смисъл на закона. В случая не е налице неясна правна норма, която следва да бъде изтълкувана чрез допускане на касационното обжалване, нито е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде изоставена поради промяна в обществените отношения налагащи създаване на нова такава.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.05.2010г. по гр.д.№ 224/2010г. на Ш. ОС, на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, по жалба на Д. М. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: