О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр.София, 06.03.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 108 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.04.2008г. по гр.д. № 144 / 2008г., с което Старозагорски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 05.12.2007г. по гр.д. № 589/2007г. на Радневски районен съд, е уважил предявените от Г. Ж. М. искове срещу Р. „Т”, клон на Мини „М”ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Р. „Т”, клон на Мини „М”ЕАД поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Г. Ж. М. в писмено становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Г. Ж. искове срещу Р. „Т”, клон на Мини „М”ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор е незаконно, тъй като работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, без да е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника.становено е било по делото, че работникът е изпълнявал длъжността „машинен оператор транспортно-технологична машина”и трудовият му договор е бил прекратен на основание чл.187, т.7 и 8 КТ, тъй като на 15.10.2006г.при проверка на товарен автомобил, който возел работници, сред които и ищеца, са намерени 3 литра индикирано дизелово гориво и туба от 5л дизел, както и 10кг меден проводник.становено е било също така, че прокуратурата е постановила отказ да се образува досъдебно производство, тъй като не са събрани доказателства кой е поставил тези вещи в автомобила. При тези данни съдът е приел, че не е установено работникът да е извършил нарушението, за което е бил наказан с най-тежкото наказание уволнение, още повече че преди това не е бил наказван за други нарушения на трудовата дисциплина.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно преценката за характера на едно нарушение като тежко такова, което да обуславя налагането и на най-тежко наказание-дисциплинарно уволнение, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представя решения по гр.д. №3160/2003г. и по гр.д. №811/2002г. на ВКС, в които е посочено, че съдът следва да извърши преценка дали тежестта на нарушението съответствува на тежестта на наказанието.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно законосъобразността на наложеното тай-тежко дисциплинарно наказание – уволнение, като е извършил проверка на всички доказателства и е направил извод, че няма нарушение на трудовата дисциплина, което да е предпоставка за наложеното наказание, т.е. решението е постановено в съответствие с трайната практика на съда по приложение на материалния закон.
Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика която приема, че преценката за това дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то, ако е налице такова, съставлява обективно фактическо състояние, чието установяване не касае обективно състояние, а е въпрос на доказване на конкретни факти. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за работодателската му правоспособност влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 24.04.2008г. по гр.д. № 144 / 2008г. на Старозагорски окръжен съд по жалба на Р. „Т”, клон на Мини „М”ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: