О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 04.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1079/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Апелативен съд – Варна, с въззивно решение от 03. 04. 2012 г. по гр. д. № 59/2012 г. е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на държавата по сметка на М. на р. р. и бл., [населено място] суматга 37 343 лв. като част от сумата 373 428 лв., с която дружеството се е обогатило без основание за сметка на държавата от ползването на плаж „Златни пясъци” за периода 27. 05 – 09. 09. 2008 г., законната лихва върху главницата, считано от 23. 09. 2010 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 3537,44 лв..
[фирма] е подало касационна жалба срещу въззивното решение, към която са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. на р. р. и бл. е представило писмен отговор по касационната жалба, с който моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и писмен отговор по искането за допускане на касация, с който моли да не се допуска касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е постановил обжалваното решение след като е приел, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД – обогатяване на дружеството чрез ползване на плаж „Златни пясъци” за посочения период на 2008 г., както при условията на договор за концесия, за сметка на обедняването на държавата, която не е получила от дружеството обезщетение, равностойно на следващата се коцесионната такса. Посочено е, че обогатяването се изразява в спестяване на неизбежните разходи. Относно размера на присъдената сума, съдът се е позовал на неоспореното от страните заключение на вещото лице.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация на въззивното решение като недопустимо, е неоснователно. Двете инстанции са изложили аргументирани съображения, че независимо от формалното изражение на исковата претенция, по същността си тя представлява форма за защита на права върху недвижими имоти – държавна собственост. Наред с това, жалбоподателят е трето, външно лице в правоотношението между държавата, като представляван и Министерството на регионалното развитие и благоустройството като представител и не е процесуално легитимиран да се позова на порок, недостатък в представителството между тях. Доколкото спорът по делото е решен в полза на държавата, тя няма и правен интерес да се позове на отмяна на решението, независимо от перфектността на представляването й в процеса, поради което е недопустимо да се иска отмяна в нейна вреда от друго лице.
Необосновано е искането на жалбоподателя за допускане на касация на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаване на правни въпроси от значение за изхода по делото в противоречие със задължителна практика на ВКС, решения по чл. 290 ГПК на състави на касационния съд, конкретно посочени. Като такъв въпрос е определен изводът на решаващия съд, че дружеството – ответник по иска е ползвало фактически плаж „Златни пясъци”. В случая не се касае за разрешаване на принципен правен въпрос, а за доказателствен извод на съда. Доколко този извод е резултат на спазване на съдопроизводствените правила относно доказването и дали е обоснован, са обстоятелствата, които могат да се преценяват само в производство по чл. 293 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по допускане на касация. В този смисъл посочените от жалбоподателя решения на състави на първо гражданско и четвърто гражданско отделение на ВКС са неотносими към проверката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По същите съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за доказателствения извод на въззивния съд за обогатяването на ответника. Решаващият съд е взел предвид установените правнорелевантни факти, обуславящи това състояние – ползването на имот- публична държавна собственост, което ползване от други лица е възможно само при условията на договор за концесия или договор за наем, съгласно чл. 16 от Закона за държавната собственост и дължимото в този случай концесионно възнаграждение от ползвателя на държавата. В първоиинстанционното производство по делото – л. 77 от досието на гр. д. № 2308/2010 г. е приложено споразумението от 05. 09. 2008 г. между страните по делото, с което [фирма] се е задължило да плати концесионното възнаграждение за морски плаж „Златни пясъци” за 2008 г.. Това извънсъдебно /спрямо настоящото дело/ признание на ответното дружество за фактическо ползване на плажа при условията на консеционен договор и за дължимото консеционно възнаграждение, са безспорни доказателства за фактите на които е изградено осъдителното решение.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03. 04. 2012 г. по гр. д. № 59/2012 г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: