О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1547
гр.София, 12.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1263 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.03.2009г. по гр.д. № 606 / 2008г. на Сливенски ОС, е уважил предявените от Н. Г. искове срещу Р. в.м.с. – гр. С. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Р. в. М. С. – гр. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по които има противоречиво произнасяне на съдилищата- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът Н. К. Г. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Н. Г. искове срещу Р. в.м. с. – гр. С. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконно, тъй като работодателят е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ и не е преценил качествата на всички служители, засегнати от съкращаването в щата, в който случай би дал точна преценка с кои от тях следва да запази трудовите си правоотношения и с кои същите следва да бъдат прекратени.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС намерила израз в П7/1965г. и ТР№1/2001г. изискващо да се излагат мотиви в решението, в които да се отговаря на всички поставени от страните въпроси. Поддържа, че съдът се е произнесъл и по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно относно задължението на работодателя да извърши сравнение между вчички служители, заемащи еднакви длъжности по критериите на чл. 329 КТ
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради наличие на разрешен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно нарушение на задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви съобразно т.19 от ТР№1/2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС. Действително ВКС в трайната си практика приема, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка в случая въззивната инстанция е изготвила собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща, поради което по този въпрос на е налице основание да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос посочен от жалбоподателя в изложението към жалбата му, но същият е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС, изискваща работодателят да извърши сравнение между всички служители, заемащи еднакви длъжности по критериите на чл. 329 КТ, за да е законно уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Целта е да останат на работа тези, който по-пълно отговарят на критериите на закона. Това е така, защото едва след определяне кой служител следва да бъде уволнен, тъй като отстъпва на останалите по икономически критерии, работодателят би трябвало да определи на кого да бъде пракратено трудовото правоотношение. Ето защо Върховният касационен съд намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 06.03.2009г. по гр.д. № 606 / 2008г. на Сливенски ОС, по жалба на Р. в. М.с. – гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: