О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 76/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. ловно стопанство „Н.”, [населено място] е подало касационна жалба против решение на Окръжен съд Бургас по гр. д. № 1188/2012 г.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, решения и определение на състави на касационния съд.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. Н. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд, с въззивно решение от 16. 08. 2012 г. по гр. д. № 1188/2012 г. е признал за незаконно уволнението на С. Н., извършено със заповед от 25. 10. 2011 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „заместни директор” на ДЛС – Н. и осъдил Д. л с „Н.” да му заплати сумата 6578,40 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Въззивният съд се е позовал на безспорния по делото факт, че работодателят не е връчил на ищеца отделно писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, а със самата заповед за уволнение го е уведомил, че за неспазеното предизвестие от 1 месец ще му бъде изплатено обезщетение, съгласно чл. 220 КТ. Въз основа на тези обстоятелства, решаващият съд е счел уволнението за незаконно – работодателят не е спазил задължението си да отправи предизвестие в писмена форма преди да прекрати трудовия договор.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е основателно. От приложените към жалбата, актове на състави на касационния съд – решение по гр. д. № 842/1999 г., ІІІ г. о., определение по гр. д. № 383/2011 г., ІV г. о. и решение по чл. 290 ГПК по гр. д. № 1298/2011 г., ІV г. о., следва, че Бургаският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. С посочените актове е прието, че предвидената в чл. 220 ал. 1 КТ възможност за работодателя да изплати обезщетение вместо реално отработване на срока на дължимото предизвестие, няма отношение към законността на уволнението. Поради липса на фиксирана начална дата, от която може да се пристъпи към тази възможност, съставите са приели, че в самата заповед за уволнение може да се предвиди обезщетението като заместваща престация на реалното отработване на предизвестието и в този случай, заповедта за прекратяване на трудовия договор изпълнява ролята на предизвестие.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 08. 2012 г. по гр. д. № 1188/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Д. л с „Н.” да внесе по сметка на ВКС сумата 235 лв държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи документ за извършеното плащане.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: