3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1386/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Л. Ц. С. от [населено място] е подал касационна жалба против въззивно решение на Окръжен съд – Враца по гр. д. № 139/2010 год., приложил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на други съдилища.
Ответникът А. В. не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Белослатинският районен съд с решение по гр. д. № 1110/2008 г. е признал за установено по отношение на А. В., че Л. С. е собственик на нива от 13. 015 дка в землището на [населено място], с описани граници и осъдил В. да отстъпи собствеността и предаде владението на нивата на С.. Врачанският окръжен съд, с въззивно решение от 30. 4. 2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. обезсилил решението на районния съд като недопустимо и върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съд е приел, че решението е постановено спрямо ненадлежни страни и по непредявени искове, което обуславя неговата недопустимост..
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, представено от жалбоподателя Л. С. не се конкретизират въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с установена практика на съдилищата или при неточно прилагане на закона. В този смисъл липсва конкретизация на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Независимо от това и в съответствие с т. 1, предложение последно на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с оснванията за допускане касационно обжалване, касационният съд счита, че следва да се допусне касация на въззивното решение, когато са налице предпоставки за неговата процесуална недопустимост.
В случая, въззивният съд е нарушил основен принцип на граждански процес, принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 ГПК.. Съдът е приел, че предмет на спора по делото е иск по чл. 26 ЗЗД за нищожност на упълномощителна сделка и договор за продажба, поради липса на съгласие и воля от страна на ищеца С. за прехвърляне на имота на ответника В. и като последица от този иск, да се постанови признаване на ищеца за собстввеник и осъждане на ответника да предаде владението на имота. Съдът не е направил разграничение между основание на иска – обстоятелствата, които пораждат претендираното право и същността на самата претенция, която изцяло зависи от волята на ищеца. Той не е длъжен да предяви всички възможни искове, които логично произтичат от твърдяните от него правопораждащи обстоятелства, тъй-като преюдициалните отношения следва да бъдат зачетени при разрешаване на спора, независимо, че за тях не е изрично предявен установителен иск. Действията на въззивния съд се отклоняват от правилото на чл. 270, ал. 3 ГПК, че първоинстанционното решение се обезсилва когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. При направената констатация от въззивния съд, че фактически ищецът е предявил иск по чл. 26 ЗЗД, по който районният съд не се е произнесъл, окръжният съд не е имал основание служебно да обезсилва решението, тъй-като този недостатък може да бъде поправен само по искане на ищеца по реда на чл. 250 ГПК. Нелогични и вътрешно противоречиви са изводите на въззивния съд относно неучастието на трето лице М. М. в процеса като необходим другар и служебното задължение на първоинстанционния съд да я конституира като страна. Съдът се е позовал на твърдението на ищеца за нищожност на упълномощителна сделка между него и М., приел е, че страните по тази сделка са необходими другари, т. е. ищецът С. и М., а същевременно е посочил, че тя следва да бъде конституирана като ответник в качеството й на необходим другар на ответника В.. Съдът не е направил и разграничение между необходимо другарство и задължително необходимо другарство, само в който случай възниква задължителната намеса на съда за правилното конституиране на страните в процеса.. Констатацията на съда относно неучастие на съпругата на ответника В., ако той е бил в брак по време на покупката на имота, е неконкретизирана. Съдът е посочил, че съпругата на ответника има качество на необходим другар, но не е уточнил какво следва от това – дали решението, постановено без нейно участие е недопустимо или неправилно. Съдът не се е съобразил и с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2001 г., че при констатирана нередовност на исковата молба относно предявените искове и конституиране на легитимираните страни по делото, въззивният съд е компетентен да предприеме действия за отстраняване на тази нередовност.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 4. 2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Л. С. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 17.36 лв. по сметка на ВКС.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: