2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 18.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1051/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадени са касационни жалби от С. М. И. от[населено място], С.. Област и от [община] срещу решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 629/2009 г..
След проверка, касационният съд установи следното:
Свогенският районен съд с решение по гр. д. № 253/2008 г. е осъдил [община] да заплати на И. сумата 4141.90 лв. обезщетение за недопускане на работа за периода от 1. 11. 2007 г. до 1. 9. 2008 г., със законната лихва считано от 1. 9. 2008 г., както и да й заплати сумата 388.51 лв. разноски по делото. Софийският окръжен съд, с въззивно решение от 20. 1. 2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. е намалил присъденото обезщетение на сумата 1620 лв., отхвърлил иска за разликата над този размер до размер на сумата 4141.90 лв. и намалил сумата 388.52 лв. на присъдените разноски в полза на И. на 300 лв. Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция, че ищцата има право на обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ, тъй-като след прекратяване на пълномощията й като кмет на[населено място] и съгласно чл. 46 от Закона за местните избори е имала право да заеме предишната си длъжност „старши специалист Г.” в кметството на[населено място], но не е била допусната до работа. Относно размер на обезщетението, въззивният съд е приел, че то следва да се изчисли на база последното възнаграждение, получено от ищцата, през май 2002 г. т. е. сумата 162 лв., която е вписана в трудовата й книжка. Така общата сума на обезщетението за исковия период от десет месеца е определено на сумата 1620 лв.
Касационната жалба на С. И. е за частта от въззивното решение, с която е отхвърлен иска за разликата над 1620 лв. до размер на 4141.90 лв. Счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в тази част, тъй-като окръжният съд се е произнесъл по правния въпрос за базата за определяне на обезщетението в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето му касае точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационната жалба на [община] е срещу въззивното решение, с което е уважен искът на И. за сумата 1620 лв.. Жалбоподателят счита, че са налице основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй- като съдът е допуснал произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
След проверка, касационният съд установи следното:
Жалбоподателят [община] обосновава искането си за касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, с факта, че в исковата молба е посочен периода, за който се претендира обезщетение от 1. 11. 2007 г. до 1. 9. 2007 г., а съдът се е произнесъл за периода 1. 11. 2007 г. до 1. 9. 2008 г. Искането е неоснователно. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй-като не е бил сезиран с въззивната жалба, подадена от [община] и съгласно чл. 269 ГПК. В първоинстанционното и във въззивното производство [община] не е заявила като нередовност на исковата молба това несъответствие на датите с хронологичното течение на времето. При това положение, съдът не се е занимавал с този въпрос и няма основание да се допуска касация при липса на произнасяне.
Основателно е искането на жалбоподателката И. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска й. Решаващият съд е взел за база месечното й трудово възнаграждение до месец май 2002 г., когато е работила като специалист Г. в К.[населено място], но искът й за обезщетение касае друг период от време – ноември 2007 г. до септември 2008 г. и друго фактическо основание – вреди от недопускане на работа и неполучаване на трудовото възнаграждение, което се е полагало за тази длъжност за месеците, включени в конкретния период на незаконно недопускане на работа. В този смисъл има практика на ВКС – Р № 590/8. 10. 2010 г. и Р. № 677/15. 10. 2010 г., двете на ВКС, четвърто гражданско отделение, с която е прието, че за база следва да се има предвид възнаграждението, което е било предвидено за съответната длъжност и което недопуснатият до работа служител е могъл и е следвало да получи, ако не е бил препятстван от работодателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на рлешението по гр. дд. № 629/2009 г. на Софийския окръжен съд по жалбата на [община].
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд по гр. д. № 629/2009 г. по жалбата на С. И. В ЧАСТТА за отхвърляне на иска й за разликата над 1620 лв. до размер на сумата 4141.90 лв. и в частта за разноските.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание на председателя на отделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: