О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 16.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 3071 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от А. О. Т. чрез адв.П. Р. срещу определение № 969 от 27.03.12г.по ч.гр.дело № 629/13г.на Пловдивския окръжен съд.С него е отменено определение от 10.01.13г.,постановено по гр.дело № 8990/12г.на Пловдивския районен съд,с което е прието,че РС-Пловдив е компетентен да разгледа спора.
Приложено е изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК,в което се излагат аргументи за неправилност на определението.Приложена е съдебна практика.
Ответникът в производството Н. К. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. О. Т.-К. против Н. К. К. от Румъния за прекратяване на брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника и предоставяне на родителските права по отношение на детето Б. на майката.Първоинстанционният съд е преценил,че следва да намери приложение Регламент № 2201/2003г.на Съвета на ЕО и българският съд е международно компетентен да разгледа спора.За да отмени определението му окръжният съд е приел,че преценката,свързана с повдигнатите въпроси за компетентност на съда,следва да се прави с оглед главната претенция – тази за развод.Изложени са съображения,че компетентността на съдилищата на държавата – членка да разглеждат дела,свързани с развод се урежда от чл.3 от Регламента,в който са посочени седем хипотези,нито една от които в случая не е налице.Ищцата е с българско гражданство и има обичайно местопребиваване в страната от 31.03.12г.Исковата молба е подадена на 7.06.12г.т.е.ищцата не е живяла в продължение на шест месеца в страната,каквото е изискването в чл.3 т.1 б.а” пр.6 от Регламента,за да е международно компетентен българския съд да разгледа спора.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Доколкото от изложението може да се извлече правен въпрос, същият се отнася до приложение на понятието „обичайно местопребиваване” и е разрешен от въззивния съд в съответствие с цитирания по –горе Регламент № 2201/2003г.на Съвета на ЕО.Приложеното към изложението решение № 92 от 9.02.10г.по гр.дело № 1469/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, не може да обоснове основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,тъй като се отнася за случай на неправомерно отвличане или задържане на дете,а в настоящата хипотеза определяща е главната претенция – тази за развод.Същите аргументи са относими и към решение № 20 от 13.02.12г.по гр.дело № 1468/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,въпреки че е постановено в производство по реда на чл.303 и сл.ГПК и не представлява задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2009г.на ОСГТК.
Аргументите за неправилност на определението не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а биха подлежали на разглеждане при вече допусната касация.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 969 от 27.03.13г.,постановено по в.ч.гр.дело № 629/13г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.