5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр.София, 13.04.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1785 по описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.07.2010г. по гр.д.№1416/2010г. на ОС Пловдив, с което е уважен частично иск с правно основание чл.135 ЗЗД – до размер на 4/6идеални части.
Жалбоподателите В. Г. П., И. А. С., И. Т. С. и А. А. П. молят да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по процесуален и материално правни въпроси от значение за изхода по спора, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Л. Х. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като приема за установено следното:
Касационното обжалване не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 17.03.2010г. по гр.д.№1754/2006г. на РС Пловдив частично, е обявил за недействителен по отношение на жалбоподателите договор от 05.06.1997г., сключен с н.акт № 196/1997г. на нотариус при РС Пловдив, с който А. Т. /починал на 29.04.2009г./ и В. Г. са продали на жалбоподателките –дъщери А. и И. А./по време на брака на И. А.[населено място]/ апартамент в[населено място], до размер на 4/6 идеални части. Съдът е приел, че с договор от 26.06.1991г., сключен с н.акт №56/1991г. на нотариус при РС Пловдив съпрузите В. и Х. Дериманови са прехвърлили на А. Т. апартамент в[населено място] срещу задължение последния да ги гледа и издържа. Договорът е бил развален с влязло в сила на 19.02.2009г. решение по гр.д.№2322/1997г. на РС Пловдив/ до приключване на което делото по чл.135 ЗЗД е било спряно/ до размер на 4/6идеални части, а универсален правоприемник по саморъчно завещание от 14.10.1997г. на процесния апартамент е Л. Д.. Съдът е приел, че Л. Х. има качеството на кредитор от момента на започналото неизпълнение по отношение на неговата праводателка –В. Д., след смъртта на починалия й съпруг Х. Д. през 1996г. Прието е, че атакуваната сделка продажба е сключена след възникване качеството на кредитор на праводателката В. Д., тъй като сделката е сключена на 05.06.1997г., като искът по чл.135 ЗЗД е предявен и вписан на 26.06.1997г. от Л. и майка му В. Дериманови, последната починала на 03.02.2002г.Прието е знание за увреждането както за продавачите, така и за купувачите – техни дъщери поради презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. Съдът е уважил иска съобразно правата на Л. Д. върху откритото наследство от майка му, като са зачетени правата на М. Д., дъщеря на Х. С. от предишен брак, която не е страна по делото.
В изложението жалбоподателите, за да обосноват допустимост на касационното обжалване поддържат, че в решението е даден отговор на процесуален въпрос –за допустимостта на свидетелските показания при установяване знанието за увреждащия характер на сделка за купувача при иск с правно основание чл.135 ЗЗД и на материалноправни въпроси от значение за спора -за момента към който възниква качеството на кредитор за прехвърлителя по един алеаторен договор и за значението на влязлото в сила съдебно решение за разваляне на алаеторен договор с оглед знанието на последващ приобретател -ответник по иск с правно основание чл.135 ЗЗД за увреждащия характер на сключената от него сделка с прехвърлител, който е приобретател по разваления договор. Представят решение от 29.11.1993г. по гр.д.№36/1993г. на ВКС, в което е прието, че едва след влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане възниква вземане за кредитора по него и квалификацията на отменителния иск следва да е по чл.135, ал.3 ЗЗД, а не по чл.135, ал.1 ЗЗД, решение от 08.05.2001г. по гр.д.№900/2000г. на ВКС, в което е прието, че отчуждаването на недвижим имот от приобретателя по алеаторен договор е непротивопоставимо на прехвърлителя, макар да е извършено след влизане в сила на решение, с която е отхвърлен иска за разваляне на договора, ако страните по отчуждителната сделка са знаели, че е постъпила молба за отмяна и квалификацията е по чл.135, ал.1 ЗЗД, решение от 01.12.2005г. по т.д.№380/2005г., в което е прието, че правото на иск по чл.135 ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане на кредитора, което е възникнало след извършването на действието, чието обявяване се иск при иск по чл.135, ал.3 ЗЗД, решение от 29.04.2004г. по гр.д.№557/2003г. на ВКС, в което е прието, че знанието на приобретателите на недвижим имот за увреждането на кредиторите на техния праводател може да се установява с всички доказателствени средства, решение от 18.05.1959г. по гр.д.№2679/1959г. на ВКС, в което е прието, че при възмездна сделка длъжникът и лицето, с която е договарял следва да са знаели че увреждат кредитора, когато действията са възмездни, решение от 03.07.2007г. по гр.д.№899/2006г. на ВКС,в което е прието, че ако третото лице е низходящ на длъжника, знанието за увреждането се предполага и кредиторът не е длъжен да го доказва. Той следва да докаже,че има вземане и то предхожда сделката, сключена между роднини, при което следва да се приеме, че същата го уврежда.
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по процесуалния въпрос на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. В случая във въззивното решение е даден отговор на този въпрос за доказателствените възможности на страната при оборване на презумпцията за знание уредена в разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, изразена в решение от 07.07.2010г. по гр.д.№231/2009г. на ВКС. В същата е прието, че всяка страна, която прави едно твърдение следва по несъмнен начин, с всички допустими от закон доказателствени средства, да докаже същото. Именно при спазване на тази практика съдът е приел, че в случая не е оборена презумпцията за знание, уредена в чл.135, ал.2 ЗЗД. Практиката е уеднаквена и не се налага ново тълкуване на процесуалната норма.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по материалноправния въпрос сочен от жалбоподателите на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. В задължителната практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 15.07.2010г. по гр.д.№171/2009г. на ВКС, решение от 26.01.2011г. по гр.д.№551/2010г. на ВКС –ІІІг.о. и решение от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г. на І.-то г.о. на ВКС е прието, че за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/. Това разрешение произтича от целта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за препятстване недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване на кредитора-ищец по иска. Със сключването на алеаторния договор възникват задължения за цялостна издръжка и гледане за приобретателя на имота по отношение на прехвърлителя и задължение за прехвърляне на правото на собственост върху имота за прехвърлителя в полза на приобретателя. Така от момента на сключването на договора прехвърлителят придобива качеството на кредитор по изискуемо вземане по отношение на приобретателя, а приобретателят придобива качеството на длъжник по договора и дължащ съответното непарично вземане по отношение на прехвърлителя. Съдът може да приеме, че вземането на кредитора не съществува, само ако е отречено със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение. Приложените към жалбата решения не формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения правен въпрос, по който има трайно установено и безпротиворечива практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на решение от 13.07.2010г. по гр.д.№1416/2010г. на ОС Пловдив по жалба на В. Г. П., И. А. С., И. Т. С. и А. А. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: