О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София 08.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 97 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Г. В. чрез адв.Х. Я. срещу решение от 18.05.12г., постановено по в.гр.дело № 4551/11г.на Софийски апелативен съд.С него е обезсилено решение № 468 от 12.10.11г.по гр.дело № 1112/10г.на СОС,ГО,в частта,с която съдът е обявил за нищожни на основание чл.26 ал.2 ЗЗД договорите за заем,обективирани в разписки,подписани от А. Г. В. ,както следва : на 28.10.09г.за сумата 35 000лв и на 17.09.09.за сумата от 17 150 лв.Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта,с която са отхвърлени обективно съединените искове на осноавние чл.240 ЗЗД и чл.84 ЗЗД с цена на иска 52150 лв ,предявени с искова молба вх.№ 3326 от 14.12.10г.от Т. П. М. против А. Г. В. и вместо него е постановено друго,с което А. В. е осъдена да заплати на Т. М. по иска с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.84 ЗЗД общо сумата от 52150лв,ведно със законната лихва,считано от 14.12.10г. до окончателното изплащане.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение № 174 от 23.07.10г.по гр.дело № 5002/08г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса за правната същност на договора за заем./няма предаване на пари/ .Въпросът,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото е свързан с приложението на чл.164 ал.2 ГПК относно допустимостта на свидетелските показания в случаите по чл.164 ал.1 т.3 ГПК; следва ли да се счита,че страната е дала изрично съгласие за събиране на свидетелски показания,след като самата тя е поискала разпит на свидeтел за установяване на обстоятелства,за които законът изисква писмен акт.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Т. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че по силата на договор за заем ответницата А. В. дължи на ищцата Т. М. сумата от 35000 лв от 28.10.09г.с падеж един месец,считано от 28.10.09г.,както и сумата от 17150 лв по договор за заем от 17.09.09г.с падеж един месец след 17.09.09г.,по който вземанията са били прехвърлени на ищцата с договор за цесия от 10.12.10г.от Т. М..Ответницата по иска не е оспорила факта,че процесните разписки са подписани от нея.Същата е твърдяла,че за да ги подпише е била заплашена от Т. М. и Т. М..Въззивният съд,като е преценил свидетелските показания по вътрешно убеждение,е дал вяра на свидетеля П., който твърди,че знае за дълга на ответницата към ищцата,виждал ги е много пъти да се разправят за пари и за това кога А. В. ще върне парите на Т. М..Направен е извод,че твърденията на ответницата,че е подписала разписките под заплаха или насилие,са недоказани.Съдът е счел за доказано по делото от страна на ответницата пълното й бездействие по отношение на обслужването на своите задължения като заемополучател и предвид липсата на правоизключващи или правопогасяващи факти е приел за основателен предявеният иск по чл.240 ЗЗД.
За да обезсили първоинстанционното решение както недопустимо в частта,с която са обявени за нищожни договорите за заем,обективирани в разписки от 28.10.09г.и от 17.09.09г. на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е изложил съображения,че тезата за прикрита и привидна сделка не е очертана от ищцата в исковата молба или последващи уточнения,нито е релевирана от ответницата във вид на възражение срещу исковете,поради което постановеният съдебен акт в тази му част е излязъл извън рамките на спора,с който е сезиран.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Становището на въззивния съд по въпроса за правната същност на договора за заем не противоречи на практиката на ВКС,в т.ч. и на цитираното и приложеното решение № 174 от 23.07.10г.на ВКС по гр.дело № 5002/08г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че договорът за заем се счита сключен от момента,в който заемодателят даде,а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ,а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,тъй като съдът е приел,че ответницата е получила сумите по процесните разписки,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Вторият въпрос за допустимостта на свидетелските показания в хипотезата на чл.164 ал.1 т.5 във вр.с ал.2 ГПК не е от значение за изхода на спора,тъй като съдът е обсъдил показанията на св. П. във връзка с взаимоотношенията между страните по повод изпълнението на договора за заем,но не и за доказване на самия договор.По правни въпроси, които не са обусловили въззивното решение касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед на изложеното настоящия състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 796 от 18.05.12г., постановено по в.гр.дело № 4551/11г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.