3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1308
гр.С., 17.12.2010г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1208 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.03.2010г. по гр.д.№ 324 / 2008г., с което С. ГС, е отхвърлил предявения от Е. Д. Д. иск срещу Н. Н. Д. и Н. Й. Д. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят Е. Д. Д. –поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците Н. Й. Д. и Д. Й. Д./като наследник на Н. Н. – син/ в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска обжалбането.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение на С. РС от 13.11.2007г. по гр.д.№6382/2003г, е отхвърлил предявения от Е. Д. иск срещу Н. Н.Д. и Н. Й. Д. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 05.12.1997г. за покупка на държавен имот-апартамент в[населено място], сключен между ГУ “С. войски” и Н. Д., поради липса на основание, както и за обявяване на окончателен на предварителен договор от 14.05.1996г. за продажба на същия апартамент от Г. на Н. Д.. Съдът е установил, че бракът между жалбоподателката и Н. Д. е прекратен с влязло в сила решение от 09.08.1999г. по гр.д.№2432/1998г. на С. РС, като е сключен на 02.05.1980г., поради което предварителния договор е сключен по време на брака на страните. За същият е прието, че не може да бъде обявен за окончателен, тъй като до вписване на исковата молба на 26.03.2003г. процесния апартамент е бил продаден на трето лице –Н. Д.-майка на ответника Н. Д.. Съдът е приел, че сключения с последната договор за покупко-продажба не е нищожен поради липса на основание, тъй като имота е получен срещу заплащането на определена цена- сума от 4828679 лева, които са внесени от купувача на два пъти- през 1996г. и 1997г. Изложил е съображения за това, че каузата на един договор се определя от непосредствената цел, която се преследва, в случая придобиването на имот срещу заплащане на определена цена. Сключването на предварителен договор за същия имот в един по-ранен момент не сочи на липса на основание за сключения по-късно окончателен договор.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържат, че съдът е разрешил материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно за това сключването на предварителен договор с едно лице съставлява ли основание за прогласяване нищожност на окончателен договор, сключен по-късно с друго лице, за същия имот, поради липса на основание на втората сделка, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 01.02.2002г. по гр.д.№381/2001г., в което е прието, че собственик на недвижим имот има правен интерес от прогласяване нищожност на сделка срещу последващи приобретатели, както и решение по гр.д.№697/2002г. на ВКС, в което е прието, че предварителния договор не може да бъде развален с едностранно изявление, ако купувачът е изпълнил своето задължение.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В обжалваното решение съдът е дал разрешение на материално-правния въпрос съставлява ли сключването на предварителен договор с едно лице основание за прогласяване нищожност на окончателен договор, сключен по-късно с друго лице, за същия имот, поради липса на основание на втората сделка, в съответствие с практиката на ВКС, намерила отражение и в представените от жалбоподателите решения и е приел, че договорът е действителен. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване с оглед и на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се представят от жалбоподателя решения на различни съдилища, в които въпросът за това, кога е налице липса на основание на сделката, като предпоставка за уважаване на иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Що се касае до твърдението, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 05.03.2010г. по гр.д.№ 324 / 2008г. на С. ГС, по жалба на Е. Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: