2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
гр.София, 18.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1047 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.07.2009г. по гр.д.№ 1746 / 2009г. на Пловдивски ОС, с което са уважени исковете на И. Д. П. срещу Б. [заличено наименование на фирма] с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Б. [заличено наименование на фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, като е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 28.04.2009г. по гр.д.№3548/2008г. на Пловдивски РС, е уважил исковете на И. Д. срещу Б. [заличено наименование на фирма], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че ответникът по жалба е работил на длъжност “кондуктор”, като трудовия му договор е прекратен със Заповед №Л.. на основание чл.328, т.9 КТ незаконосъобразно. Изложил е съображения за това, че на същият с решение на Т. от 17.09.2008г. е призната 80% нетрудоспособност, като му е противопоказен тежък физически труд, психическо напрежение, нощен труд и токсични вещества, а работодателят не му е предоставил възможност да работи на друга подходяща работа за трудоустроени. От приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че свободни длъжности за трудоустроени има – перач, чистач на помещения и чистач на подвижен железопътен състав, като само последната изисква нощен труд, който му е противопоказен, но те не са предложени на работника, поради което е незаконно уволнението му.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят – работодател в изложението си е посочил, че материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението си и е от значение за правилното решаване на спора, е за точно тълкуване на задължението на работодателя за предоставяне на трудоустроен на “длъжност, определени за заемане от такива лица”, с оглед законосъобразността на прекратяването на трудов договор на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво е решаван от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решения от 09.02006г. по гр.д.№2473/2003г. на ВКС, решение от 06.12.2007г. по гр.д.№400/2007г. на Софийски АС и решение от 24.02.2009г. по гр.д.№3615/2007г. на Софийски ГС, в които е прието, че работодателят следва да разполага със свободни длъжности за лица с намалена работоспособност, но за него не съществува задължение да редуцира трудови функции за да приспособява длъжности.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е дал отговор на същия в съответствие със задължителната практика, намерила израз в решение от 24.03.2010г. по гр.д.№814/2009г. на ВКС, в което е прието, че на изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325 ал 1, т.9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315 ал.1 КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по чл. чл. 325 ал 1, т.9 КТ.
Не е налице и противоречиво решаване на поставения въпрос в представените от него решения на други съдилища. В същите е възприето разбирането, намерило израз и в казуалната практика на ВКС, че за да е изпълнен фактическият състав на посочената разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, следва да са налице всички елементи на фактическия състав: невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, друга, подходяща за здравословното състояние работа и предложение от работодателя да заеме последната. В тази връзка, в доказателствена тежест на работодателя е да докаже, че са налице всички елементи на фактическия състав, а преценката на събраните доказателствата, която извършва съда, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
При наличие на задължителна практика на ВКС по поставения за тълкуване въпрос не е налице и основание за допускане на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 23.07.2009г. по гр.д.№ 1746 / 2009г. на Пловдивски ОС по жалба на Б. [заличено наименование на фирма] .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: