4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2529/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Русенският районен съд, с решение по гр. д. № 1718/2012 г. е осъдил Й. Т. и Е. Т., двамата от [населено място] да заплатят на Б. Г. от [населено място] сумата 6 724,29 евро, изплатена на отпаднало основание по предварителен договор от 25. 06. 2009 г. поради развалянето му, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08. 03. 2101 г. до окончателното й изплащане, и сумата 611, 11 лв. разноски по компенсация, като отхвърлил предявеният от Г. против Й. и Е. Т., иск в частта от 6 724, 29 евро до пълния предявен размер 11660 евро. Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от двете страни, за разглеждането на които е образувано гр. д. № 1160/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд. Същият съд с решение от 19. 12. 2012 г. е потвърдил решението на районния съд.
Ищецът по делото Б. Г. е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта за отхвърляне на иска му и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по иска Й. Т. и Е. Т.са подали касационна жалба срещу въззивното решение в частта за уважаване на иска и приложили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е възприел изцяло констатациите на първоинстанционния съд за безспорните фактически обстоятелства – сключен на 25. 06. 2009 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] с продажна цена 32 000 евро, впоследствие предоговорена на 31 500 евро, като купувачът – ищецът Г., поел задължение да заплати в брой на продавачите – ответниците Т., 5900 евро, от които 1000 евро при сключване на предварителния договор и 5400, впоследствие редуцирани на 4900 евро до 31. 01. 2010 г. и да погасява банков кредит в размер на сумата 25 600 евро, представляващи задължение на продавачите към У. Б.. Продавачите Т. поели задължение да предадат на Г. владението на имота на 25. 07. 2009 г. и да му прехвърлят собствеността след изплащане на кредита изцяло, като е предвидено, че при неплащане от купувача на три поредни месечни вноски от кредита към банката, договорът се прекратява. Предвидена е и неустойка в размер на 10% от продажната цена, ако страните нарушат разпоредбите на договора. При тази фактическа данни, въззивният съд е изградил своите правни изводи за задълженията на страните по делото. Приел е, че от януари 2011 г. Г. е преустановил плащанията по банковия кредит – обстоятелство видно от удостоверение на У. Б., и от 1. 4. 2011 г. предварителният договор е развален, като всяка от страните дължи връщане на полученото от нея по разваления договор, като получено на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – Т. дължат връщане на сумите, които Г. е платил в изпълнение на условията по предварителния договор, а той дължи на Т. неустойка в размер на 10% от продажната цена на имота и предаване на владението му. Съдът е съобразил безспорното обстоятелство, че в изпълнение на предварителния договор Г. е платил общо сумата 11 660 евро – 5900 евро дадени в брой на ответниците Т. и 5760 евро – изплатени погасителни вноски по банковия кредит. От общата сума 11660 евро е приспаданата дължимата от него неустойка в размер на 3 150 евро и сумата 1785,71 евро – равностойност на 3500 лв. обезщетение за имуществените вреди, причинени от Г. на ответниците Т. поради унищожаване и увреждане на части от собствения им имот, обект на предварителния договор.
Искането на жалбоподателя Б. Г. е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но то не съдържа конкретизация на правния въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за точно прилагане на закона и развитието на правото. Оспорва се позоваването на съда на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, но това съображение на жалбоподателя е лишено от правен интерес, тъй-като именно на това основание е уважен частично неговият иск. Несъстоятелно е твърдението, че развалянето на договора заличава с обратна сила правата и задълженията по него и това изключва плащането на неустойка или пък плащането на неустойка представлява обезщетение за увреждането на вещта. В чл. 92 ЗЗД е предвидено, че неустойката обезпечава изпълнението на задълженията и служи като обезщетение за неизпълнението на договора, т. е. няма нищо общо с увреждането на имота, който Г. е следвало да предаде на продавачите. Голословно е твърдението, че искането на ответниците Т. за обезщетение за увреждането на имота и прихващането на това тяхно вземане с вземането на ищеца Г., не е направено по надлежния ред.
Жалбоподателите Т. считат, че с обжалваното от тях решение за уважаване на иска на Г., въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практика на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, които въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателите не представят съдебни актове на касационния съд или на други съдилища, показващи твърдяното противоречие между обжалваното решение и съдебната практика, поради което искането им за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е необосновано. Несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В т. 1 от изложението се твърди, че въззивният съд е мотивирал решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, не е дал изчерпателен отговор на въззивната им жалба и, че е потвърдил първоинстанционното решение с аргументи, противоречащи на изводите на районния съд. Твърдението не отговаря на фактическото съдържание на мотивите на въззивното решение. Несъстоятелно е искането и по т. 3 от изложението, че при неизпълнение на задълженията по предварителния договор от страна на купувача, продавачите не му дължат връщане на даденото от него капаро/задатък. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че първоначално платената от Г. сума от 5900 евро на продавачите Т. е част от продажната цена на имота, а не е задатък, за който да е предвидено, че остава в полза на продавачите. Искането по т. 2 от изложението също е обусловено от субективната оценка на жалбоподателите Т., че те не са се обогатили от платените от ищеца Г. погасителни вноски по банковия кредит, защото той е отпуснат на трето лице. В случая е без правно значение, за кого са настъпили реалните материални блага от изплатените от Г. погасителни вноски по банков кредит, определящо за отношенията между страните е, че по предварителния договор той е дължал такова изпълнение като начин на плащане на продажната цена на имота, изпълнил е задължението си по уговорения начин и така платеното подлежи на връщане от кредиторите, които са го получили на отпаднало основание след развалянето на договора.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19. 12. 2012 г. по гр. д. № 1160/2012 г. на Русенския окръжен съд по жалбата на Б. Г. от [населено място] и по жалбата на Й. Т. и Е. Т., двамата от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: