О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 27.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 205/2014 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Р. А. от [населено място], област е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 216/2013 г. на Окръжен съд Монтана, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебна практика.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Р. Б. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и то да бъде оставено в сила.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Р. Б. против Р. А. с искане да се предостави на нея упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С., родена на 30. 08. 2007 г. от фактическото съжителство на страните и се определи местоживеенето на детето при нея на адреса й в [населено място]. Районен съд гр.Берковица с решение по гр. д. № 20/2013 г. предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната С. на майката Р. Б., определил режим на лични контакти на бащата Р. А. с детето С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ден, когато го връща при майката, както и да го взема при себе си по един месец през лятото и по 15 дни по време на Великденските и Коледните празници. С решението е осъден Р. А. да заплаща на Р. Б., като майка на детето С., месечна издръжка 140 лв., считано от подаване на исковата молба на 18. 01. 2013 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Решението е потвърдено от Окръжен съд – Монтана с обжалваното въззивно решение, постановено на 23. 10. 2013 г.. С касационната жалба на Р. А. е направено искане за отмяна на въззивното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1974 г. и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по два правни въпроса от значение за изхода по делото: при възлагане упражняването на родителските права спрямо детето, следва ли съдът да се ръководи от интересите на детето и следва ли да съобрази изводите си с установените факти относно възпитателските качества на родителите и моралния им лик, полагане на грижи, отношението към детето, помощта на трети лица, социално обкръжение и пр.; следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказаните правнорелевантни факти като обсъди всички доказателства и доводи на страните. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с нуждата от създаване на задължителна съдебна практика по конкретно поставен от жалбоподателя въпрос: при противоречие на съдебно-психологическата експертиза, назначена от въззивния съд, с приет в първата инстанция доклад на Дирекция „Социално подпомагане” и направено искане за допълнителна експертиза, длъжен ли е съдът да назначи други вещо лице и длъжен ли е да обоснове отказа си.
Исканията са неоснователни.
При решаване на въпросите за местоживеенето на детето С. при единия от двамата родители, в случая при майката Р. Б., и предоставянето на нея упражняването на родителските права, както първоинстанционният, така и въззивният съд, е съобразил задължителната съдебна практика, че определящи са интересите и нуждите на детето и основал преценката си на установените по делото фактически обстоятелства относно възпитателските и морални качества на всеки от родителите, полаганите грижи за детето и отношението към него, битовите условия при всеки от родителите. Въззивният съд подробно е анализирал заключението на съдебно-психологическата експертиза за да направи констатация, че негативното отношение на бащата към майката, влияе на детето и то показва чувство на вина и страх да изрази непринудено желанието си дали иска да бъде само при един от родителите и при кой от тях. Отчетено е обстоятелството, че детето живее при бащата и той е родителят, който е длъжен да стимулира и подкрепя естествената нужда на детето от майката, но такива данни по делото липсват. Въззивният съд е изложил съображения за липса на основанията по чл. 201 ГПК за назначаване на друго вещо лице-психолог при направеното от жалбоподателя искане, така че няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, 3 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да уважи всяко искане за повторна експертиза и длъжен ли е да обоснове отказа си.
Съгласно чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59 СК, съдът служебно следва да се произнесе за издръжката на детето С.. С въззивната жалба е оспорено изцяло първоинстанционното решение, вкл. в частта за определената издръжка и началната дата, от която издръжката се дължи. Независимо, че в обстоятелствената част на въззивната жалба на А. не са изложени съображения относно издръжката, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по този въпрос, като в мотивите на решението направи изложение относно установените по делото факти, преценката на доказателствата и приложението на закона – т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 235, ал. 4 и ал. 5 ГПК мотивите са неразделна част от решението и липсата на мотиви в обжалваното въззивно решение по въпроса за издръжката, фактически представлява липса на произнасяне от въззивния съд. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационният съд може да допусне касационно обжалване по въпрос, различен от правния въпрос, който сочи касаторът, ако въпросът има значение за недопустимостта на обжалваното решение. В случая липсва необходимото произнасяне на въззивния съд относно издръжката на детето С. и това е основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази част.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23. 10. 2013 г. по гр. д. № 216/2013 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решението по гр. д. № 20/2013 г. на Районен съд гр.Берковица В ЧАСТТА относно местоживеенето на детето С. А. ЕГН [ЕГН] при майката Р. Б., предоставяне на майката упражняването на родителските права по отношение на малолетната С. и режима на лични отношения на детето с бащата Р. А..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Монтана В ЧАСТТА ЗА ИЗДРЪЖКАТА на детето С..
УКАЗВА на жалбоподателя Р. А. да заплати 100 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в посочената част и да представи по делото документ за внесената сума в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: