О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София 03.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на втори юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 332 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от [община] чрез адв.О. Н. срещу определение № 19187 от 8.12.11г.по ч.гр.дело № 14650/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 15.08.11г.,постановено по гр.дело № 33017/11г.на Софийски районен съд,37 състав за прекратяване на производството.
В жалбата се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поддържа се,че с обжалваното определение СГС се е произнесъл по два съществени процесуалноправни въпроса , а именно : към кой момент следва да се преценява дали предявен иск,съдържащите се в него твърдения и представените доказателства отговарят или не на изискванията на чл.240 ал.2 ГПК и правилно ли е при подаден иск по чл.240 ал.2 ГПК съдът преюдициално да постанови определение за недопустимост на същия поради това,че съдържащите се в исковата молба твърдения и представените доказателства отговарят или не на изискванията на чл.240 ал.2 ГПК или следва да се произнесе по тези въпроси със своето решение.За да обоснове твърдението си за противоречие с практиката на ВКС,жалбоподателят е приложил определение № 924 от 14.12.10г.на ВКС по т.д.№ 826/10г.на І т.о.
В писмен отговор И. П. М. – наследник на починалата в хода на процеса ответница по жалбата С. Д. З. чрез адв.Е. Б. моли да не се допуска касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да прекрати производството въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките,обуславящи приложението на чл.240 ал.2 ГПК за преразглеждане на решен с неприсъствено решение правен спор,тъй като изтъкнатите от ищеца обстоятелства не са новооткрити по смисъла на закона и са могли да му бъдат известни още при решаването му.
Настоящият състав намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Представеното от жалбоподателя определение на състав на ТК на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика по поставените от него въпроси,тъй като е по приложението на чл.424 ал.1 ГПК,въпреки направената аналогия с чл.240 ал.2 ГПК в мотивите.В ТР № 2 от 28.09.11г.по т.д.№ 2/10г.на ОСГК и ОСТК на ВКС е прието,че режимът на касационно обжалване на въззивните определения е сходен с този за обжалване на въззивните решения – по силата на препращащата норма на чл.274 ал.3 т.1 ГПК разглеждането на частната касационна жалба по същество е поставено в зависимост от посочените в чл.280 ал.1 ГПК критерии. Това налага да се приеме, че мотивите на определението, с което касационният съд се произнася по същество на частната касационна жалба, следва да съдържат същите елементи, както решението по чл.290 ГПК – изричен отговор на поставения правен въпрос /тълкувателни мотиви/ и мотиви относно правилността на обжалваното определение.Несъвпадащото становище относно смисъла и съдържанието на една и съща правна норма, съдържащо се в тълкувателната част на мотивите на поне две решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК или на решение по чл.290 ГПК и определение по чл.274 ал.3 ГПК, представлява противоречиво разрешаван правен въпрос от ВКС.
В разглеждания случай правните въпроси,предмет на разглеждане по настоящото производство и тези,по които е допуснато касационно обжалване и на които е даден отговор в определение № 924/14.12.10г.на ВКС по т.д.№ 826/10г.не са идентични,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 19187 от 8.12.11г.,постановено по в.ч.гр.дело № 14650/11г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на И. П. М. направените за тази инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 150 лв .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.