О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
София 26.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 940 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. К.” чрез пълномощник адв.Велислав Л. от А. срещу решение № 107 от 23.03.10г.по в.гр.дело № 3/10г.на Врачанския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 816 от 10.11.09г.по гр.дело № 1146/09г.на Врачанския районен съд.С него е отхвърлен предявения от Е. К.” от гр.Враца иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ срещу П. А. Г. за сумата 2266.70 лв,представляваща липса на поверено й имущество,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 22.10.08г.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са копия от решения на ВКС.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба П. А. Г. чрез адв.Цв.Радойнов от А. моли да не бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал наличието на предпоставките на чл.207 ал.1 т.2 вр.с чл.211 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответницата за констатираните липси при извършена от него ревизия на 22.10.08г. .Прието е от фактическа страна,че същата е заемала длъжност с материално-отчетнически функции и че действително е доказана липса на парични средства със заключение на вещо лице,но е направен извод,че липсващите средства не са й били поверени по надлежния ред.Изложени са съображения,че за периода от 9.10.08г.до 15.10.08г.- седмицата,предхождаща ревизията,ответницата е била в отпуск по болест и през това време е била замествана в магазина от други служители на търговеца,за което също не са изготвени приемо-предавателни протоколи.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.
По процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства,представени по делото,в т.ч. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е даден отговор в решение № 124/28.04.2010г.по гр.дело № 3972/08г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 331 от 19.09.10г.по гр.дело № 257/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по чл.290 ГПК,в които е прието,че съдът е задължен да обсъди всички събраните по делото доказателства,заедно и поотделно,както и да отговори на всички доводи и възражения на страните,свързани с твърденията им.По делото е извършена такава преценка,поради което по посочения въпрос въззивният съд не е влязъл в противоречие с ТР № 1/01г.на ОСГК на ВКС,на което се позовава и с цитираната съдебна практика по чл.290 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
Посоченият въпрос относно отговорността на работника или служителя при констатирани липси на поверените му в качеството на МОЛ стоково-материални ценности не е разрешен в противоречие с приложените решения.Те са постановени по различни казуси,което означава,че различни факти са били правнорелевантни и доказани.В обжалваното решение въззивният съд е съобразил качеството на ответницата като материално-отговорно лице,както и доказателствата за констатирана липса на парични средства,но е приел,че е налице основание за отпадане на отговорността й.Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това че отчетникът е оборил презумцията за причиняване на липсата,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.Оплакванията на нарушение на материалния и процесуалния закон биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 107 от 23.03.10г.,постановено по гр.дело № 3/10г.на Врачанския окръжен съд по жалба на Е. К.” от гр.Враца
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.